Възходът на популистките движения заплашва европейската интеграция и усилията да се намери общ отговор на опасенията около имиграцията, сигурността и други общи проблеми, коментира председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги в интервю за испанския вестник El Pais, цитирано от Ройтерс.
Драги казва, че основните тревоги на гражданите на Европейския съюз (ЕС) „в момента са имиграцията, мерките за сигурност и борба с тероризма, отбраната и защитата на границите“.
„Всичко те са наднационални въпроси, които изискват общ отговор. Европейската интеграция е подходящ отговор, но тя стана много по-слаба напоследък, отчасти заради популистките движения“, добавя той.
Драги не назовава конкретни партии. Серия от движения обаче разтърсват политическия небосклон, включително британската UKIP, която подкрепяше излизането на Великобритания от ЕС, и френската Национален фронт, която иска собствен референдум за напускане на Съюза.
Предвид предстоящите избори във Франция, Германия и Холандия - три държави от ЕС, които отчитат сериозен възход на популистките движения, се увеличава рискът управляващите партии да изместят фокуса си от нужните структурни реформи и да оставят тежкото бреме за насърчаване на растежа върху плещите на ЕЦБ.
Коментарите на Драги, които подкрепят интеграцията като отговор на опасенията около сигурността, излизат в момент, в който Европейската комисия (ЕК) трябва да представи най-големия си план за ревитализиране на отбранителната индустрия за 96 млрд. евро чрез нов съвместен фонд за изследвания.
Драги предупреждава, че колкото по-дълго продължават разговорите около излизането на Великобритания от ЕС, толкова повече политическата несигурност ще се засилва. „Взимането на решения от инвеститорите и други икономически агенти във Великобритания ще бъде все по-трудно. Влиянието на курса ще бъде по-силно върху страната, отколкото върху ЕС и еврозоната, но Великобритания със сигурност е голяма икономика, затова ще има последствия и върху нас“, посочва той.
Драги отказва да коментира предстоящите избори и референдума за промени в конституцията на Италия, повтаряйки линията на ЕЦБ за поддържането на ценова стабилност в паричния съюз.
„Това, което знаем, е че имаме цел, която е ценова стабилност, и имаме инструментите да постигнем това. Как най-добре можем да допринесем за доверието и стабилността? Като изпълняваме този мандат“, казва той.
Банката намали лихвените проценти до рекордно ниски нива и предоставя безпрецедентни стимули вече в продължение на няколко години. Следващия месец централната банка на еврозоната ще реши дали да удължи програмата си за изкупуване на активи за 1,74 трлн. евро след март 2017 г., за да продължи да подкрепя растежа и инфлацията.
„Бих казал, че въпреки множеството кризи през последните 6-7 години, ще продължим да насочваме кораба през този мандат. Очакваме инфлацията да се завърне към нашата цел от близо 2% до 2018-2019 г.“, казва Драги, повтаряйки коментарите и на други членове на ЕЦБ.
Централната банка на еврозоната не успява да постигне целевата си инфлация вече повече от 3 години. Тя ще представи първоначалните си прогнози за 2019 г. на 8 декември, като ще актуализира и по-ранните си очаквания.
15:30 | 12.09.22 г.