Популистка революция в Европа? Все още не

В неделя популистки политици спечелиха на изборите за президент в две малки европейски страни – България и Молдова, пише Леонид Бершидски за BloombergView. Популистки националист явно ще спечели изборите за президент в Австрия, друг води в някои социологически проучвания в Холандия, а подобни лица във Франция и Италия са само на няколко пункта след водещия кандидат на политическия елит – достатъчно, за да си спомним представянето на Тръмп в проучванията преди изборите.

Същата бе ситуацията с шведското неонацистко „Северно движение за съпротива“, когато обяви на шествие в събота в Стокхолм, че започва световна революция. Със сигурност се вижда съживяване на дясното. Последните развития не са първите такива. Местни „Тръмп“-ове вече триумфираха във Великобритания, Полша и Унгария, а и малко зад границите на Европейския съюз (ЕС) – в Турция. Но моделът на ЕС, въпреки всичките си добре известни недостатъци, може все пак е по-добър от този на САЩ, за да се справи с предизвикателствата по конструктивен начин.

В България, пише Бершидски, бившият командир на военновъздушните сили Румен Радев победи кандидата на управляващата дясноцентристка партия Цецка Цачева с 59,4% на 36,2%. С изключение на тази голяма разлика изборите зловещо напомняха на американските. Радев, ново лице на политическата сцена, поведе кампания срещу корупцията и в подкрепа на затварянето на границите за имигрантите. Той бе обвинен, че е марионетка на Русия, нещо, което той, както и Тръмп, отрича. Радев обаче похвали Тръмп за това, че говори за по-добър диалог с Русия. Кандидатът, който победи бе жена, която щеше да бъде първата жена президент в България, опитен политик и представител на установената идеологическа ортодоксия.

В Молдова Игор Додон също победи жена, която също щеше да бъде първата жена президент на страната – Мая Санду, с 55% на 45%. Додон, за разлика от Тръмп, има богат правителствен и политически опит, но също е ляв. Въпреки това неговата платформа също бе насочена срещу корупцията и призова за по-близки отношения с Русия. Той приветства победата на Тръмп, наричайки я „победа на американските граждани над либералната толерантност, която разгражда устоите на обществото“. Завършилата в САЩ Санду, с непоколебимите си дясноцентристки, проевропейски позиции, бе обвинена, че е част от същия онзи елит на глобалистите, който подкрепя Хилари Клинтън.

В Австрия Норберт Хофер от крайнодясната „Партия на свободата“ с малко води пред Александър ван дер Белен от „Зелената партия“ преди повторните президентски избори на 4 декември, след като Върховният съд на страната обяви за невалидни резултатите от изборите през октомври, когато победи ван дер Белен.

Тези три резултата изглеждат някак по-малко страшни, ако човек си припомни, че президентските правомощия в България, Молдова и Австрия са слаби и по-скоро церемониални, допълва Бершидски. Сравнително лесно е за гражданите да изпращат предупреждения чрез президентския вот без да се страхуват от трайни последици. В България министър-председателят Бойко Борисов подаде оставка след победата на Радев, но вероятно водещата партия ще спечели на предсрочни избори, тъй като няма друга популистка политическа сила, която да може да постигне същото. В Австрия победа на Хофер няма да засегне управляващата центристка коалиция, която държи „Партията на свободата“ извън правителството.

В Холандия, където предстоят парламентарни избори през март, социологическо проучване от 13 ноември показва, че антиимигрантската, антиевропейска „Партия на свободата“ на фена на Путин Геерт Вилдерс е начело с прогноза за 29 места в парламента и е пред либералите на премиера Марк Рюте (26 места). Дори ако Вилдерс спечели с подобно мнозинство през март, той вероятно няма да управлява, тъй като доста трудно ще намери коалиционни партньори.

Същото важи за италианското Движение „Пет звезди“, което е с 4-5 пункта зад Демократичната партия на министър-председателя Матео Ренци. Дори ако победи Ренци на референдума за конституционни промени на 4 декември и на следващите избори, това не означава, че задължително ще управлява правителството (и дори ако това се случи, шансовете италианците скоро да го свалят са големи).

Дори в малкото европейски страни, където десните популисти надделяват, парламентарната демокрация често може да ги държи под контрол по най-важните въпроси. В Полша предложение за почти пълна забрана на абортите, подкрепено от много законодатели от управляващата „Право и справедливост“, не успя да събере гласове миналия месец след масови протести, водени от лявата опозиция. Наскоро „Движението за по-добра Унгария“ – партия вдясно от „Фидес“ на унгарския министър-председател Виктор Орбан, надделя над усилията на Орбан да изключи страната от квотите на ЕС за разпределение на бежанци.

Ситуацията във Франция може би е по-различна, тъй като това е една от малкото европейски страни, където постът на президента е силен и има значение, пише Бершидски. Там социологическите проучвания показват, че Марин Льо Пен от крайнодясната „Национален фронт“ е на второ място след дясноцентристкия Ален Жюпе. Той обаче все пак води значително и вероятно с подкрепата на левите, ако Жюпе се изправи срещу Льо Пен на балотаж, той ще спечели без трудности.

Възможно е проучванията да грешат, както се случи на изборите в САЩ и крайнодесните да спечелят истински мнозинства в Европа. Няма доказателства обаче, че това е вярно. Точно както либералните противници имаха числено превъзходство над „Северното движение за съпротива“ на шествието в Стокхолм, антиимигрантският възход среща поне също толкова силна съпротива в Германия и други страни, а численото превъзходство над дясноцентриските партии е налице в парламентите почти навсякъде.

Това, разбира се, не дава на управляващия елит правото да пренебрегват десните програми. Има вероятност имиграционните правила да станат по-стриктни в повечето страни от ЕС, а социалната подкрепа за имигрантите да се свие. Колкото повече представители получават десните сили, толкова по-голям ще става натискът върху правителствата да заемат по-мека позиция към Русия – новия съюзник на крайната десница, която отдават на тези партии пропагандната си машина, а в случая с „Национален фронт“ - и пари. Тези промени обаче няма да доведат до революция. Те просто ще сигнализират известно прегрупиране като признание за придвижването на избирателите вдясно.

В средносрочен план би било здравословно за ЕС, ако популистите печелят повече представители и видимост. Това ще унищожи високомерието и свръхувереността на европейските центристи много преди да бъдат изхвърлени от властта толкова безцеремонно, колкото бяха и демократите в САЩ, завършва Бершидски.