Усещането за Великобритания след референдума за Brexit е доста по-различно от усещането за нея преди това: със сигурност по-малко обединено, а и до известна степен по-малко като кралство, коментира колумнистът Марк Гилбърт за BloombergView.
По-малко от пет месеца след изненадващия вот на Великобритания за излизане от Европейския съюз (ЕС) и поне четири месеца преди преговорите за напускане да стартират официално, ожесточението около Brexit се засилва.
Докато министър-председателят Тереза Мей е категорична в твърденията си, че ще се придържа към графика си за стартиране на Член 50 през март 2017 г., решението на Висшия съд, че парламентът трябва да гласува официалното стартиране на процеса, разтърси поддръжниците на Brexit, които се страхуват, че политиците може да решат страната да остане в ЕС.
Боб Уот, професор по право в University of Buckingham, подаде и жалба до главния прокурор, обвинявайки кампанията за „напускане“ в порочната практика на „злоупотреба с влияние“ по време на референдума. Жалбата може да се окаже без значение. Но в сегашната трескава атмосфера може и да има своето значение.
Речта на министър-председателя по време на конгреса на партията ѝ миналия месец със сигурност не се отрази добре на тази атмосфера:
И двете страни на дебата са се вкопчили в позициите си, коментъра Гилбърт. Поддръжниците на Brexit казват, че парламентът трябва да уважи решението от референдума и да напусне ЕС колкото се може по-бързо.
Подкрепящите оставане в ЕС пък твърдят, че гласоподавателите не са сигнализирали желание да излязат от единния пазар и не са имали достатъчно данни за последствията от неинформираното им решение.
Анкета, публикувана от YouGov в началото на ноември, предполага, че лагерът за оставане в ЕС все още не може да приеме резултата:
Социологическата агенция е поискала от противниците на Brexit да оценят по скалата на Кюблер-Рос как хората се справят с тежката загуба. Удивителните 32% все още „не вярват, че хората във Великобритания наистина са искали да излязат от ЕС“.
Всеки, който се чуди дали кралица Елизабет може да се почувства принудена да се намеси, ще остане разочарован. Законът за правата от 1689 г. изрично забранява на монарха да използва властта си, за да спре закони, приети от парламента, казва Джеф Кинг, професор по право в University College, Лондон.
„Вярвам, че кралицата никога няма да се намеси по такъв начин, така или иначе, поради редица конституционни конвенции, които тя признава, че ограничават обхвата на нейната власт“, казва той. „Затова съгласно закона и конвенциите кралицата няма правомощия да се намеси“, допълва анализаторът.
Правителство обжалва пред Върховния съд с искане за отмяна на решението на Висшия съд, припомня Гилбърт. Това означава, че съдиите от Върховния съд или ще отменят решението на колегите си, или ще отсъдят, че аргументите на главния прокурор са недостатъчни, за да се позволи на правителството да продължи напред без гласуване на парламента.
Тези, които вярват, че членовете на Камарата на общините имат право – а може би и задължение, да пренебрегнат незадължителния референдум и да отхвърлят Brexit като грешка може да намерят подкрепа в думите на държавника и парламентарист Едмънд Бърк. Неговата „Реч към избирателите в Бристол“ от 1774 г. предлага модел за политиците, за да предпочетат интереса на нацията като цяло вместо предпочитанията на собствените си избиратели:
Трудно е да се отърсим от усещането, че имаше нещо като преврат в навечерието преди оставката на Дейвид Камерън. Новата администрация ясно изрази убеждението си, че Великобритания може да изгради по-добри глобални търговски отношения сама отколкото в момента с ЕС. Твърдението на Мей, че „Brexit означава Brexit” е чудесна реплика, но не е нищо повече от тавтология без да дава ясна идея колко точно правителството е готово да жертва по отношение на търговията и дейността на Ситито, за да ограничи имиграцията.
През 19-и век Едмон де Гонкур казва за революциите: „Сигурен съм, че превратите ще се случват много по-добре, ако имаше седалки, ложи и пейки, от които човек може да наблюдава какво се случва и да не изпусне нищо“.
Макар че тази революция е безкръвна и особено британска, инвеститорите имат склонност да избягват разединени, недоволни страни, в които се случват преврати, пише още Гилбърт. Британците (а и останалата част от света) имат място на първата редица в революцията около Brexit. Засега тя се оказва безнравствено зрелище, като и двете страни са виновни за преувеличенията, полуистините и всяването на паника.
04:06 | 14.09.22 г.