На 10 октомври Русия и Турция се разбраха за строителството на „Турски поток“. Газопроводът обаче може да се сблъска със сериозен конкурент – газа от Средиземно море. Това предупреждава Александър Сотниченко, доцент в държавния университет в Санкт Петербург пред азербайджанското издание Trend.az.
Според него за изграждането на газопровод по дъното на Средиземно море между Израел, Кипър и Гърция ще са необходими няколко милиарда долара, а това съоръжение ще бъде конкурент на „Турски поток“.
“Единственото предимство на руско-турския проект може да стане бързата му реализация, както и непрекъснати доставки в Европа на цени, които ще бъдат по-ниски от израелските“, коментира Сотниченко.
Експертът смята, че Израел може и сам да финансира изграждането на газопровод по дъното на Средиземно море. Още повече, че страната може да разчита на подкрепата на САЩ в това начинание.
Преди дни израелското Министерство на инфраструктурата, енергетиката и водните ресурси изчисли, че изграждането на газопровод от находището „Левиатан“ през Кипър до Гърция ще коства около 5,7 млрд. долара. Европейската комисия също би подкрепила този проект, който ще ограничи зависимостта на общността от руския природен газ, посочва израелското издание Globes.
В края на миналата седмица в Атина имаше и среща между висши чиновници на Израел, Кипър, Гърция и Италия с представител на дирекция „Енергетика“ в ЕК, става ясно още от публикацията.
Според плановете дължината на новия газопровод може да бъде около 1,3 хил. километра – от полето „Левиатан“ до газовите полета в Кипър и до самия Кипър и оттам до гръцкия о. Крит. Капацитетът му ще бъде около 16 млрд. куб. метра годишно.
Газът може да стигне и до България – чрез отклонение от около 600 километра през територията на Гърция.
Основната дестинация за газа от Израел не е Гърция, чието потребление е около 2,5 млрд. куб. метра газ годишно. Основният пазар може да бъде Италия с годишно потребление между 60-70 млрд. куб. метра, както и целият регион в Югоизточна Европа.
Годишното потребление на газ в Европа е към 440 млрд. куб. метра, от които около 160 млрд. куб. метра идват от Русия, а 100 млрд. куб. метра – от Норвегия. Останалите количества идват от страните в ЕС – Холандия и Великобритания, чиито залежи обаче бързо се изчерпват.