Доведе ли липсата на правителство до икономически балон в Испания?

Испания е на път да премине прага от 300 дни без правителство. Познайте обаче какво става в страната? Малцина испанци изглеждат притеснени в момент, когато икономиката на страната бързо нараства, пише Киърън Джайлс от AP.

Големите испански градове могат да се похвалят с препълнени кафенета и ресторанти, процъфтяващи модни магазини и арт галерии, пълни с туристи.

Така че на кого му е притрябвало правителство? „Не съм особено разтревожен за това“, казва пенсионерът Гоито де Камачо. Гледам по телевизията и чета по вестниците, но всички (политици) са еднакви. Те са измет, която не се грижи за народа“.

Два парламентарни вота, които не излъчиха ясен победител - на 20 декември и 26 юни - оставиха консервативната Народна партия начело на временно правителство през последните девет месеца. 

В събота (15 октомври) станаха вече 300 дни. Народната партия спечели и двата вота, но няма мнозинство. Тя има срок до 31 октомври да събере подкрепа за формиране на правителство на малцинството. В противен случай Испания ще отиде на избори за трети път.

Няма обаче усещане за паника. Проучване на института CIS от този месец показа, че най-голямото безпокойство на испанците - и то безспорно - е 20-процентовата безработица. След това анкетираните са разтревожени от корупцията и разочаровани от политиците и партиите. Липсата на правителство е едва на пето място.

„Политиката в Испания е хаотична, партиите се интересуват само от себе си“, казва 52-годишният компютърен техник Хосе Луис Алфонсо. „Те казват, че това не се отразява на икономиката, но на мен ми се струва, че това не е така. Може би ние сме си по-добре без правителство“.

Професорът по икономика от бизнес училището IESE Хосе Рамон Пин и други експерти обаче предупреждават, че впечатлението, че Испания се справя също толкова успешно и без кабинет, е измамно.

„Вярно е, че страната може да продължи без правителство“, признава Пин. „Проблемът ще е, ако това продължи прекалено дълго“, допълва той.

Случаят на Испания в никакъв аспект не е уникален. Белгия постави рекорда за Европа, след като й бяха необходими впечатляващите 541 дни, за да състави правителство след парламентарните избори от 2010 година.

В момента испанският премиер Мариано Рахой има подкрепата на 170 депутати от 350-членната долна камара на парламента, 137 от които от неговата Народна партия. Той обаче се нуждае от гласовете, или от въздържането, на други формации при вот на доверие, ако иска да състави правителство на малцинството. 

Испания обаче никога не е имала коалиционно правителство и политическите партии в страната изглеждат неспособни да постигат сделки. При все това се появяват слухове, че основната опозиционна сила, социалистическата партия, чийто лидер подаде оставка на фона на патовата ситуация, може да се въздържи, ако вотът на доверие бъде гласуван този месец.

Междувременно Испания е една от най-бързо растящите икономики в Европейския съюз. Международният валутен фонд (МВФ) очаква националната икономика да отчете растеж от 3,1 % тази година - също толкова силен, колкото и когато имаше напълно функциониращо правителство миналата година.

На хоризонта обаче се задават облаци.

Испанската централна банка предупреждава, че политическата задънена улица може да има отрицателни икономически последици, тъй като не се провеждат ключови реформи, които да осигурят растеж в дългосрочен план.

Професорът по икономика Пин отбелязва, че ключова причина за запазването на икономическия растеж е бюджета за 2016 година, който бе приет преди да настъпи политическата парализа.

„Проблемът ще дойде през 2017 година, тъй като все още няма бюджет и държавни инвестиции, фискалната политика и разпределянето на парите няма да са ясни дотогава“, обяснява той. „Това ще предизвика несигурност“, предупреждава още той.

Пин казва, че „главният въпрос е доверието на инвеститорите, местните и чуждестранните“. Той прогнозира, че когато бъде формирано ново правителство, ще има подем на инвестициите.

Друг потенциален проблем е заплахата на Европейския съюз да наложи санкции на Испания, ако тя не ограничи прекалено големия си бюджетен дефицит.

Испанската централна банка твърди, че дефицитът през тази и идната година ще е съответно 4,9 и 3,6 % от брутния вътрешен продукт (БВП) - доста над равнището от 3 %, разрешено от ЕС. Евентуалните наказателни мерки може да се отразят на икономическия растеж и инвеститорското доверие.

Пабло Симон, професор по политология в Мадридския университет „Карлос Трети“, е на мнение, че Испания е в икономически балон и не е успяла да проведе необходимите реформи, за да консолидира растежа на своя БВП.

„Не се приемат никакви закони“, изразява съжаление Симон. „Загубихме скъпоценно време и не осъзнаваме това, тъй като изглежда сякаш икономиката върви добре. Ще почувстваме обаче това след една или две години“, предупреждава той. 

(БТА)