Преговорите за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз ще бъдат управлявани от група от 12 министри, които включват почти всички евроскептични членове от кабинета на Тереза Мей, като това само засилва сигналите, че министър-председателят планира „твърдо излизане“ от ЕС, коментира Bloomberg.
Комисията ще „наблюдава преговорите по оттеглянето от Европейския съюз и оформянето на нова връзка между Обединеното кралство и ЕС, както и политика по международната търговия“, се посочва в непубликуван документ на британското правителство, получен от Bloomberg.
Групата включва всички шест членове на кабинета на Мей, които водиха кампания за излизане от ЕС преди референдума през юни: външният министър Борис Джонсън, министърът по международна търговия Лиам Фокс, министърът по Brexit Дейвид Дейвис, министърът по международното развитие Прити Пател, транспортният министър Крис Грейлинг и министърът по околната среда Андреа Лийдсъм.
Рисковете около създаването на комисията засилват опасенията на компаниите и инвеститорите, че Мей планира т.нар. „твърдо излизане“, при което правителството ще приоритизира контрола върху имиграцията пред достъпа до свободна търговия на стоки и услуги на единния пазар на ЕС.
В кабинета на Мей има 23 министри, като само една четвърт от тях подкрепиха Brexit. Така половината от новата 12-членна министерска комисия, която ще управлява Brexit, водеше кампания за излизане от ЕС. Останалите шестима министри в Комисията за излизане и търговия с ЕС, както е официалното име на групата, подкрепяха оставане на страната в евросъюза. Сред тях са финансовият министър Филип Хамънд, вътрешният министър Амбър Ръд и министърът по заетостта и пенсиите Деймиън Грийн.
Според британските правила министерските комисии могат да взимат колективни решения, които са обвързващи за правителството. Комисията е „висш орган за взимане на решение в правителството, занимавайки се с важни въпроси на деня и цялостната стратегия на правителството“, пише в сайта на британското правителство. „Министерските комисии намаляват бремето върху кабинета, позволявайки взимането на колективни решения от по-малък брой министри“.