Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) е в криза, а това не е изненада за никого, пише Матю Гудуин, професор по политология и международни отношения в University of Kent, за POLITICO.
Когато в началото на месеца Даян Джеймс обяви, че се оттегля като лидер на партията след само 18 дни начело – обяснявайки решението си с комбинация от лични причини и липса на „достатъчно власт“, тя стана осмият лидер на евроскептичната партия в 20-годишната ѝ история. И кой се намеси, за да поеме поста? Найджъл Фараж, разбира се. „Постоянно се опитвам да избягам“, каза той. „Но преди да се отскубна напълно, те ме връщат обратно“.
Така UKIP ще трябва да се пребори с троен смъртоносен удар: липса на пари, намаляващ брой членове и абсолютна липса на компетентни лидери. Следващият ѝ ход ще реши дали партията ще процъфти, или ще умре.
Корените на кризата се простират обратно до странната надпревара за лидер на партията, която разсея UKIP през по-голямата част от лятото. Когато Фараж обяви, че подава оставка след вота около Brexit, сцената бе подготвена за битка между тези, които остават лоялни на харизматичния „талисман“ на UKIP и тези, които вече го възприемат по-скоро като пречка.
Битката не бе за идеологията, а по-скоро за личността. И беше груба, като някои високопоставени фигури бяха изобразени като параноични и догматични, вманиачени в контрола, а други бяха обвинени, че отвличат UKIP в полза на Консервативната партия.
Редица критици на Фараж не получиха достъп до надпреварата, например Сюзан Евънс – бивш заместник-председател и съюзник на Фараж, която бе изключена временно от партията заради подозрения в липса на лоялност. Предпочитаният от Фараж наследник – евродепутатът Стивън Уулф, бе изключен от надпреварата, защото не успя да подаде документите си с номинацията навреме. Така изборът попадна върху Даян Джеймс.
Новата ера обаче беше кратка. Преди изборния ѝ успех липсата на Джеймс в кампанията накара някои представители да се питат дали тя наистина иска ролята. След като спечели, някои активисти пък се запитаха дали има необходимите качества за един лидер – нещо, което всяка друга партия би проучила предварително.
За самата Джеймс бе потискащо да разбере, че ще е почти невъзможно да наложи вътрешните реформи, които бе обещала по време на кампанията си, например премахването на изпълнителния орган.
„Тя бе подведена“, казва високопоставен източник от UKIP. “Който и да я накара да се кандидатира за поста ѝ е обещал какви ли не правомощия, които не могат да се дадат. Те просто не разбират как работи UKIP”.
Какво следва за UKIP оттук нататък? Има различни начини на мислене в партията. Някои искат нови избори, отворени за всички, дори за противници на Фараж. Както казва един от членовете на UKIP: “Време е да имаме истински избори за лидер, в които всички, които са членове, да могат да се кандидатират. Трябва да приключим с това веднъж завинаги и да продължим напред“.
След като Фараж заяви, че няма да участва в надпреварата, Уулф ще бъде силен съперник на Евънс, макар че на нея вероятно ще ѝ е доста трудно да привлече достатъчно подкрепа сред членовете на партията.
Най-важният човек, който трябва да следимq е Пол Нютал, евродепутат и бивш заместник на Фараж, един от първите в UKIP, който заяви, че трябва да се положат също толкова усилията, за да се таргетира традиционна лейбъристка територия, а не само консерваторска.
Нютал заяви, че няма да се включи в надпреварата, но той е изключително популярен сред високопоставените членове, другите евродепутати и по-старото поколение активисти. Ако Нютал се кандидатира, вероятно ще спечели.
Още една възможност е мултимилиардерът Арън Банкс, който финансира кампанията за Brexit, да реши, че с UKIP всичко е приключило и да стартира своя план за създаване на „дясна Momentum” - версия на лявата едноименна активистка група, която помогна на Джереми Корбин да стане лидер на лейбъристите. Банкс каза, че би искал да създаде версия на италианското движение „Пет звезди“.
Банкс със сигурност има парите да го направи, но не всички от UKIP биха го последвали, а някои високопоставени лица отхвърлят плана, казвайки: „Всеки опит да се създаде такова движение ще се провали до една година. Това не е Италия: това е Великобритания, където електоралната система е съвсем различна. На UKIP ѝ отне 20 години, за да стане разпознаваема и все още се бори да печели места“.
В каквато и посока да поеме UKIP, партията е изправена пред огромни предизвикателства във Великобритания след референдума. Броят на членовете ѝ намалява, а много финансови донори се завръщат обратно към консерваторите.
Основен проблем е и вътрешната борба в партията, където се водят горчиви спорове между редица членове, депутати, местни офиси. А налице са и големи различия по бъдещата стратегия.
Макар някои да твърдят, че UKIP трябва да се фокусира върху гарантирането, че консерваторите ще изпълнят обещанието си за Brexit, други, като Нютал, казват, че партията трябва изцяло да смени курса и да се фокусира върху важните места за лейбъристите. Консенсус липсва. Липсват и много скорошни възможности за изборни успехи. Предстоящите избори за мястото на Дейвид Камерън почти сигурно ще бъдат спечелени от торите.
Има и една огромна пречка във всяко едно отношение – Тереза Мей. Откакто тя стана министър-председател, Мей – и по-конкретно съветникът ѝ Ник Тимъти, нареждат танкове на консерваторите пред портите на UKIP.
Тимъти има добро разбиране за UKIP, изучавал сериозно възхода на партията. Плановете на Мей за училищната система, признанието ѝ, че контролът върху имиграцията е централен за всяка бъдеща сделка с ЕС, безмилостният ѝ фокус върху „обикновените работнически семейства“, острите ѝ критики срещу либералния елит – всичко идва от наръчника на Фараж.
Това означава, че докато UKIP преди се радваше на дезертьорите от консерваторите, вълната сега може да е в другата посока. Някои известни активисти на UKIP вече се завърнаха при консерваторите, а по-дългосрочната заплаха лежи сред по-високопоставените членове. „Има големи проблеми. Знаем това. Трябва да защитим над 100 места на местно ниво през следващата година, а много може да бъдат спечелени от консерваторите“, казва един от тях.
Местните избори през следващата година представляват особено силно предизвикателство за UKIP, не на последно място, защото ще бъдат проведени в южни райони с висока подкрепа за торите, които обаче приемат изключително добре по-традиционните консервативни послания на Мей.
UKIP има средно 10% подкрепа в социологическите проучвания, но около половината от този резултат идва от бивши консерватори. Базирайки се на изчисленията на Гудуин, ако Мей и екипът ѝ успеят да спечелят около половината от 13-те процента, които са отишли за UKIP на парламентарните избори през 2015 г., то консерваторите ще могат да се борят за 40 места, които в момента се държат от лейбъристи.
Предвид факта, че UKIP отново е разделена и се намира под атаката на много различна форма на консерватизъм от тази, която подхрани възхода ѝ, колко ли дълго могат Фараж и последователите му да останат в центъра на британската политика?
22:16 | 08.09.22 г.