Дълбоко в Швейцарските Алпи се крие огромен бункер, в който се намира вероятно едно от най-големите златни съкровища в света. Входът, охраняван от пазач с бронежилетка, е малка метална врата, поставена в гранитните скали в края на тясна пътечка. След още две врати пък се намира металният портал, тежащ 3,5 тона, който се отваря след въвеждането на таен код, сканиране на ириса и разпознаване на лицето. А вътре навлизаш в лабиринт от тунели, преди използвани от швейцарската армия.
Собственикът на този златен трезор иска да остане анонимен от страх да не компрометира сигурността, а и се тревожи, че дори само разкриването на името на компанията му може да привлече крадци, разказва Bloomberg. Той бързо отхвърля въпросите за това колко внимателно проучва клиентите си, но казва, че много, които идват при него в търсене на сигурно убежище за активите си, не преминават успешно през проверките. „На всеки клиент, който одобряваме, отхвърляме по един или двама“, казва той. „Не искаме проблеми“.
Търсенето на златни трезори е нараснало от финансовата криза през 2008 г. Много богаташи виждат златото като препятствие срещу несигурността на банките и като разумна инвестиция в момент, в който пазарите са волатилни, а банковите сметки и облигациите с нисък риск не изплащат почти никаква доходност. Това може да бъде и начин за избягване на разследвания от страна на данъчните власти. При нашумели случаи американски, френски и германски прокурори преследват граждани на тези страни с именно недекларирани швейцарски банкови сметки.
Швейцарските трезори нямат същото задължение като швейцарските банки да съобщават на федералните регулатори за подозрителни трансакции. Съгласно американското данъчно законодателство при откриване на сметки в чужбина американците не са задължени да обявяват златото, което съхраняват извън финансовите институции.
От около 1000 бивши военни бункери, които все още съществуват из Швейцария, няколкостотин са били продадени през последните години, а около 10 сега са места за съхранение, където се крият от злато до компютърни данни, сочи информация на швейцарското министерство на отбраната.
Малко от тях обаче могат да се конкурират с разкоша на временно летище, чийто собственик твърди, че управлява най-големия магазин за частни клиенти и седмия по големина златен трезор в света. Близо до пистата има VIP салон и няколко луксозни апартаменти за клиентите, в които има редица удобства. Собственикът предлага място за клиентите си, където могат да спят и ядат, защото „много от тях не искат да оставят следа с разписки от кредитни карти или паспорти“ в хотели и ресторанти.
На няколко километра оттам Долф Випфли, основател и главен изпълнителен директор на друга компания – Swiss Data Safe, е един от малко оператори, които са склонни да бъдат интервюирани за бизнеса му. Златните сейфове на компанията се съхраняват в планински бункер около Амстег. Випфли обаче не разкрива точното място на златото, като вместо това въвежда посетителите в стая с компютърни сървъри, нужни за другата част от бизнеса му – съхранение на резервни копия от данни. Випфли отказва да обяви таксата, която взима за съхранение на златото. Уебсайтът на компанията му има версии на китайски и руски език.
„При златото отчитаме ръст“, казва Випфли. „От 2008 г. насам има реален интерес към алтернативи на банковите депозити“. Компанията със сигурност се възползва от това търсене. Swiss Data Safe “е независима от банковата система и всяка друга организация или група“, сочи PowerPoint презентация, която Випфли показва на клиентите си. Компанията и анонимният ѝ конкурент не подлежат на регулациите на швейцарския регулатор на финансовите услуги Finma.
Компаниите няма нужда и да съобщават за подозрителни движения на швейцарската Служба за деклариране на пране на пари. В миналото декларирането пред агенцията накара главната прокуратура на Швейцария да стартира разследвания в корупция срещу световния футболен орган FIFA и банковите връзки в корупционния скандал около бразилската Petrobras.
09:51 | 14.09.22 г.