Докато председателят на Европейската централна банка Марио Драги се чуди как да поддържа програмата си за изкупуване на облигации активна, малко помощ от Джанет Йелън може и да бъде от полза, коментира Bloomberg.
Гуверньорът на Федералния резерв на САЩ ще се срещне с колегите си в сряда, за да реши дали да повиши лихвените проценти, което ще има последици за желанието на ЕЦБ да гарантира, че собствената ѝ програма за количествено облекчаване има достатъчно активи за купуване. Дори ако централните банкери от Фед не увеличат веднага лихвените проценти, всеки сигнал, че са готови да го направят тази година може да повиши глобалните доходности – а това си е плюс за ЕЦБ.
Обещанието на Драги да похарчи 1,7 трлн. евро за количествено улеснение до март 2017 г. и да продължи, ако това все още е нужно за съживяване на инфлацията, се изправя пред ключов проблем: доходностите на облигациите в еврозоната са толкова ниски, че значителна част от дълга е недопустим за закупуване съгласно самите правила на ЕЦБ. Повишаването на лихвите от Фед ще помогне да се облекчи това ограничение и макар че ефектът може да е малък, то може да спечели на Управителния съвет известно време, докато обмисля как да поддържа програмата жива.
„Повишаване на лихвените проценти ще бъде израз на доверие“, каза Стефан Шнайдер, главен международен икономист в Deutsche Bank във Франкфурт. „Леко увеличение на доходността в САЩ в отговор на това ще има влияние и върху пазара на облигации в Европа. То може да помогне на ЕЦБ да увеличи пакета от допустими активи, макар че не се надявам твърде много на това“.
Доходността на облигациите на еврозоната за почти 1,4 трлн. евро в момента е под лихвата по депозитите от -0,4% - допустимият минимум по програмата за количествено облекчаване. Правилото е едно от няколкото, създадени от ЕЦБ, за да се разсеят опасенията, че банката поема твърде много риск или надвишава мандата си.
Именно поради това решението на Фед е толкова значимо. Макар че американските представители вероятно ще запазят лихвените си проценти без промяна за шеста поредна среща, те вероятно ще дадат сигнал, че възнамеряват скоро да повишат разходите за заеми, твърдят икономисти в отделно проучване на Bloomberg. Анализаторите на Фед смятат, че има само 15% шанс за увеличение, когато представителите се срещнат на 20-21 септември, но шансът е 54% това да се случи през декември.
Дори при това положение обаче Йелън няма как да бъде спасителят на Драги. Фед отстъпи назад от по-агресивната си позиция по-рано тази година, а последните показания за американската икономика са смесени. Продажбите на търговците на дребно и индустриалното производство се понижиха повече от очакваното през август, докато заетостта продължава да расте. Инфлацията е под целевата от 2% вече над 4 години.
Тази картина на икономиката на САЩ, в допълнение на глобалните перспективи, помрачени от британския вот за излизане от Европейския съюз и кризата с лошите кредити в Италия, повишава риска да се наложи ЕЦБ да направи нещо повече от количествено облекчение.
„Ако седят там с надеждата, че Фед ще реши проблема с недостига, доста се самозалъгват“, казва Ричард Баруел, икономист в BNP Paribas Investment Partners в Лондон. „ЕЦБ ще трябва да избере собствената си отрова: коя е най-малко привлекателната опция“.
Друга централна банка, която трябва да се следи в същия ден, е Японската централна банка, и то няколко часа преди Фед, когато централните банкери ще представят резултатите от прегледа на суперхлабавата си парична политика. Несигурността около решението може да разтърси пазарите на облигации.
След последната си политическа среща на 8 септември Драги каза, че комисиите на централната банка са получили „пълен мандат“, за да обмислят как да подобрят прилагането на количественото облекчаване спрямо това, което той нарече „ново съзвездие“ от лихвени проценти.
Въпреки това тази оценка може да предизвика яростни дебати в Управителния съвет. Председателят на Bundesbank Йенс Вайдман и членът на Управителния съвет Сабин Лотеншлегер – и двамата от Германия, вече изказаха предупреждения срещу отклоняване от капиталовия алгоритъм – правило, според което покупките се разпределят сравнително пропорционално на размера на всяка икономика.
Друго решение, което явно привлича подкрепа сред централните банкери, е да се премахне правилото за минимална доходност. Макар че това може да изложи националните централни банки на загуби, те могат да компенсират негативите по други начини.
Ден след изказването на Драги един от членовете на Управителния съвет – Илмар Римшевич, каза, че прегледът на количествената програма ще продължи до декември. Това са само три месеца преди сегашната програма да изтече и предполага, че няма да бъдат обявени нови стимули на следващата среща през октомври. Разочарованите инвеститори разпродават облигации на еврозоната от 8 септември насам, като по ирония на съдбата така вдигат доходността и намаляват вероятността допустимите за централната банка активи да свършат.
Рискът обаче е, че разочарованието ще се превърне в нервност и в толкова силно пазарно напрежение, че да се накърни възстановяването на еврозоната. Икономисти, анкетирани от Bloomberg, смятат, че разширяването на количественото облекчаване е неизбежно, дори само за да се избегне внезапно спиране чрез постепенно намаляване на покупките.
„Ако доходността остане там, където е и ЕЦБ не разшири количественото улеснение, вероятно ще успее да приключи програмата си в параметрите“, казва Михаел Шуберт, икономист в Commerzbank във Франкфурт. „Но тъй като никой не очаква ЕЦБ да спре закупуването внезапно, те все ще трябва да направят нещо“.