„Няколко милиарда евро“ ще коства извеждането от експлоатация на ядрени мощности от първо поколение в България, Литва и Словакия. Сумата вероятно ще се удвои, ако бъдат включени разходите за депониране на ядрените отпадъци.
Това е основният извод в анализ на Европейската сметна палата, посветен на програмата за извеждане от експлоатация на ядрени централи в източноевропейските страни. Докладът ще бъде представен на 20 септември, анонсират от Палатата.
Документът ще представи напредъка на трите страни по проектите, направен след 2011 година. Според одиторите на ЕС прогрес е налице, но пък има и предизвикателства, които остават пред страните.
Последният доклад на институцията по темата беше изготвен през 2011 година. В него одиторите посочиха, че има забавяне в изпълнението на проектите. Отчетени бяха и преразходи по извършените дейности за извеждане от експлоатация на съоръженията.
Реакторите бяха спрени в периода 2002 – 2009 година, но към 2011 година все още няма ефективна организация по извеждането от експлоатация.
България, Литва и Словакия се съгласиха при преговорите за присъединяване към ЕС да се откажат от съветските си реактори от първо поколение. Този ангажимент беше свързан с повишаване на ядрената безопасност в страните.
Затворени бяха общо осем реактора, четири от които в България, в три централи пред края на техния експлоатационен живот. Това е свързано с много разходи, затова и ЕС се включи с финансова помощ за подпомагане на процеса, посочват още от Европейската сметна палата.
По оценка на Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" (ДПРАО), което се занимава с извеждането на първите четири блока от ядрената ни централа, разходите по процеса ще бъдат около 1,1 млрд. евро.
06:00 | 14.09.22 г.