Британците изглежда бързат да запазят свободния си достъп до Европейския съюз.
Агенция Bloomberg се е свързала с представители на 16 посолства и дипломатически представителства в Лондон, сред които и на България. Всички те отчитат нарастване в броя на кандидатите за паспорти или запитванията за гражданство в двата месеца след вота на Великобритания за излизане от ЕС.
По-силното търсене означава, че британците се опитват да осигурят правото си на свободно пътуване и работа в ЕС на фона на несигурността за бъдещия си статус след Brexit, пише Bloomberg.
„Наблюдаваме силен скок както на запитванията, така и на заявленията“, посочва Йохан Допш, аташе в австрийското посолство. „В първите дни след референдума запитванията по телефона и чрез имейл нараснаха до над 100 на ден.” Австрия отчита почти двукратно увеличение на заявленията за паспорти или лични карти през юли спрямо същия месец на 2015 г.
Седмичният брой на заявленията за гражданство в шведското посолство са нараснали седем пъти в периода около референдума на 23 юни, достигайки пик от 150 в самата седмица около него, преди напливът да отслабне през лятото.
Полското посолство обикновено получава средно по 100 заявления за гражданство на година, но вече е получило 111 само през първата половина на 2016 г. След референдума то е получило близо 600 запитвания за гражданство.
Консулският отдел на холандското посолство е получил 10 пъти повече от обичайния брой запитвания през първия месец след британския вот, макар и след това запитванията да са се стабилизирали на ниво около два пъти над обичайния обем.
Ирландия, най-свързаната с Великобритания държава, съобщи през август, че наблюдава 17% увеличение на заявленията за гражданство.
Финландското посолство отчита повишаване на заявленията за паспорт с около 100 броя в сравнение с предходни лета.
На сайта на германското посолство пък е публикувано предупреждение, че се чака по-дълго заради „значително увеличения“ брой заявления.
От португалското посолство казват, че има повишаване на запитванията за португалско гражданство, но няма ръст на реалните заявления впоследствие.
Представители на дипломатическите служби на Чехия, Хърватия и Гърция също потвърждават засилен интерес, както и от Словения, Словакия и Латвия. Няколко източноевропейски членки на ЕС посочват, че интересът е нараснал, след като по-рано на практика е бил почти нулев, като много от кандидатите базират искането си на своя произход от тези държави.
Унгарската консулска служба съобщава, че е получила 220 запитвания, свързани с гражданство от страна на британци след 23 юни спрямо по-малко от 10 през първата половина на годината.
Естония отчита „изразен“ ръст на заявленията за паспорти, а в Литва има увеличение до 34 след референдума, докато обикновено броят е 1-2 на месец.
С българското посолство са се свързали 30 британци, които се интересуват от гражданство, което е увеличение спрямо доскорошния пренебрежим интерес. „Обикновено не получаваме такива запитвания от британски граждани, така че тази тенденция започна след референдума“, коментира вторият секретар Цветин Спасов.
Мегън Бентън, старши анализатор в Института за миграционна политика във Вашингтон, коментира, че има две групи кандидати за гражданство на страна от ЕС. Първата е на хората, които редовно се възползват от правото си на свободно движение в общността поради лични или служебни причини.
„Втората група е интересната – това са хората, които искат богатството на европейското гражданство, хора, които може и никога да не са активирали свободата си на движение. Те вероятно се чувстват измамени, не искат да загубят правата си“, коментира тя.