Независимо от тежката криза в страната след опита за военен преврат Турция възнамерява да стане член на Европейския съюз в рамките на следващите шест години.
"Турското правителство се стреми страната да влезе в ЕС до 2023 г.", заяви в интервю за петъчния брой на Die Welt турският посланик в общността Селим Йенел. В него той обръща внимание на това, че турската република ще празнува 100-годишен юбилей именно през тази година. "Това би било истински празник за моята страна, да стане член на ЕС тогава", заяви турският дипломат.
Страната му се стреми към "пълноценно членство". "За нас в дългосрочен план не е приемливо да не принадлежим към ЕС. Влизането в съюза е много важно за нас", поясни той.
Според Йенел членството би увеличило стандартите на сънародниците му във всички направления, по отношение на политическите и икономическите области, но също и по отношение на здравеопазването и защитата на потребителите.
Йенел признава, че в момента между Анкара и Брюксел цари дълбоко недоверие. Той изказва и съмнения, че Евросъюзът действително ще отмени визите за турските граждани, ако Анкара изпълни всичките 72 условия.
В тази връзка Турция иска гаранции, че Брюксел ще се придържа към договорката (споразумението за контрол на бежанската вълна, което ЕС и Турция сключиха през март – бел. ред.).
Селим Йенел посочва още, че либерализацията на визовия режим за турските граждани, която е заложена в споразумението, трябва да стане през тази година, тъй като 2017 г. би било неприемливо като срок.
Въпреки сегашното направление и германският канцлер Ангела Меркел счита, че има "особена връзка" между Германия и Турция, отбелязва Handelsblatt. "Това ще си остане така и в бъдеще", заяви тя пред журналисти в петък. "Онова, което прави германо-турските отношения по-особени, са над 3 млн. хора с корени от Турция, които живеят в Германия", припомни тя.
Меркел призна, че има и разочароващи примери за несполучлива интеграция. "От друга страна, би било погрешно да изваждаме изводи от това за всички 3 млн. германци с произход от тази страна", каза канцлерът.
Турция играе решаваща роля в усилията на ЕС да се пребори с бежанската криза и да затвори достъпа на милиони бягащи към Стария континент. В последните седмици между Анкара и Берлин обаче имаше доста сериозно напрежение, преди всичко защото опитите на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган да се разправи с действителни и предполагаеми поддръжници на пучистите срещна сериозна критика в германското общество. Преди дни бе публикуван и поверителен анализ на германското Министерство на вътрешните работи, според който Турция и Ердоган от години подкрепят ислямистки и определени като терористични организации.
"И за Турция важи едно правило - добрите отношения са за предпочитане пред напрегнатите и в този смисъл и разговарям с президента Ердоган", каза Меркел в интервюто си. По думите ѝ неуспешният опит за преврат с много жертви е бил сериозен удар за страната. Според канцлера Турция е важен партньор като член на НАТО и сериозен партньор по отношение на решаването на конфликта в Сирия. Страната е приела над 3 млн. бежанци от Сирия, припомни Меркел. "Това е сериозно постижение и така Турция е страната, която допринесе най-много за решаването на хуманитарната катастрофа в Сирия", призна Меркел.
Но политикът от опозиционната германска партия "Зелените" Юрген Тритин настоява за по-твърдо отношение към Анкара. "Федералното правителство трябва да е наясно, че реалната политика на Турция е напът не да реши бежанския проблем, а да го разшири", заяви той в петък пред Nordwest-Zeitung. "Свиването на демократичните права, безразборните арести, ескалацията в битката срещу кюрдите... ако това продължи, то и турците ще започнат да бягат - от Турция към ЕС".
Анкара преговаря с Брюксел за членство в ЕС от края на 2005 г. Процесът беше блокиран от Кипър заради турската окупация на северната част на острова, както и заради неизпълнението на някои от критериите, на които турската икономика трябва да отговаря.
През последния месец се засилват призивите в ЕС преговорите за членство на Турция в съюза да бъдат прекратени, макар председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер да не ги приема.
Ако обаче турското правителство върне смъртното наказание, както се закани след неуспешния опит за преврат, това със сигурност ще се случи, защото противоречи на европейското законодателство.
02:15 | 14.09.22 г.