fallback

ЕЦБ предупреди да не се създават неоправдани очаквания за стимули

От протокола от последната среща на ЕЦБ става ясно, че за централните банкери е твърде рано да се прецени влиянието на Brexit върху еврозоната

17:09 | 18.08.16 г. 2
Автор - снимка
Редактор

Представителите на Европейската централна банка „като цяло“ са съгласни, че непосредствена им реакция към резултата от британския референдум не трябва да захранва прекомерни спекулации за още стимули, съобщава Bloomberg. 

“Широко споделена бе позицията, че Управителният съвет трябва да потвърди капацитета и готовността си да действа при нужда, за да постигне целта си, използвайки всички инструменти в рамките на мандата му, докато в същото време не насърчава неоправдани очаквания за бъдещата посока на паричната политика“, сочи протоколът от срещата на 20-21 юли, публикуван в четвъртък.

Британското решение за напускане на Европейския съюз доведе до обещания от централните банкери из региона, че ще направят каквото трябва, за да сведат до минимум икономическите спадове. Макар че ЕЦБ запази без промяна стимулите си през юли, като председателят Марио Драги заяви, че е твърде рано, за да се прецени влиянието на Brexit върху еврозоната, Английската централна банка (АЦБ) обяви пакет от мерки през август, намаляйки основния лихвен процент до рекордно дъно от 0,25%.

При формулирането на изявлението на Драги централните банкери признаха рисковете, свързани с Brexit, но все пак останаха сравнително положително настроени за икономическите перспективи. Макар че те отбелязаха, че има „солидни доказателства“, че взетите досега мерки са ефективни, те подчертаха, че цялостното въздействие все още не е ясно.

„Трябва да се покаже внимателен оптимизъм за състоянието на икономиката на еврозоната и ефективността на мерките на ЕЦБ по паричната политика, които допринесоха за засега устойчивата реакция на финансовите пазари към резултата от британския референдум“, показва протоколът. Готовността на централните банки да осигури ликвидност при нужда „е помогнала да се удържи стресът на пазара“.

Представителите са решили, че е „твърде рано“ да се обсъжда потенциална политическа реакция „на този етап“. Те отправят „силен призив“ към европейските правителства да ограничат несигурността около преговорите за излизане на Великобритания и да осигурят ясна визия за бъдещата посока на ЕС.

Проучвания, публикувани след последната среща на ЕЦБ, сигнализират, че компаниите и инвеститорите във валутния блок до голяма степен са преодолели шока от Brexit за момента. Въпреки това данните показват още, че растежът се е забавил през второто тримесечие, като Германия носи на гърба си по-слабите икономики на Франция и Италия.

Членът на Управителния съвет Петер Прат, който е и главен икономист на ЕЦБ, заяви, че в основния ценови натиск „продължава да липсва убедителна възходяща тенденция и остава траен източник на тревоги“.

Инфлацията е на ниво от 0,2% през юли, което все още е доста под целта на ЕЦБ от малко под 2%, като базовата инфлация достигна 0,9%.

Централните банкери отбелязват „разнопосочните“ индикатори на дългосрочните инфлационни очаквания. Макар че базираните на проучвания показатели са показали „по-голяма устойчивост“, пазарно базираните показатели остават в близост до рекордните минимуми. Членовете на съвета наричат тези нива „източник на тревоги“, но отбелязват и техническите фактори, които могат да изкривят данните.

Те повтарят позицията, че инфлационните темпове ще се засилят през следващите години, след като стимулите си проправят пък през системата към компаниите и домакинствата, показва протоколът.

Според централните банкери обаче ще отнеме още известно време преди ефектите на мерките на ЕЦБ да се развият напълно.

Централните банкери споменават и очевидната връзка между оценките на стойността на банковите акции и обема на кредитиране. Макар че не е задължително волатилността на цените на акциите да е повод за тревоги, тя все пак може да засегне механизма на разпространение, казват те.

Преди срещата през юли икономистите, анкетирани от Bloomberg, очакваха, че стимулите от ЕЦБ ще се разширят през септември, като някои прогнозираха, че централната банка ще промени правилата на програмата си за изкупуване на активи на фона на липсата на облигации. Драги каза след срещата, че Управителният съвет не е обсъждал конкретни инструменти.

Централните банкери ще получат нови данни за инфлацията и икономическото доверие, както и за растежа на частния сектор преди следващата си политическа среща на 8 септември.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:47 | 13.09.22 г.
fallback