Гърция пак ще търси репарации от Втората световна война, дори и чрез съда

Гърция да потърси репарации от Германия заради Втората световна война с усилията на дипломацията, препоръчват от парламентарна комисия, разглеждаща казуса. Докладът препоръчва още, че ако тези усилия не дадат резултат, Атина да се обърне и към съда, пише Ana Mpa.

Заключенията на комисията ще влязат за разискване в пленарната зала на гръцкия парламент в началото на септември. Според депутатите в комисията Гърция е била обект на непредизвикани атаки и окупация от "нацистите от Германия, фашистите от Италия и българския цар". Това е довело гръцкия народ до изключителна бедност, защото е разрушило икономиката на страната. Тези заключения лесно могат да бъдат доказани от множество неоспорими свидетелства и исторически източници, пишат депутатите.

Гърция очаква репарации в размер на 269 млрд. евро заради щетите от окупацията на нацистите, допълва още "Катимерини".

Радикалната СИРИЗА дойде на власт в началото на 2015 година с обещанията за край на споразуменията с кредиторите. Още тогава от партията на няколко пъти повдигнаха въпроса за репарациите от Германия за щети, нанесени на страната през Втората световна война.

В крайна сметка премиерът Алексис Ципрас подписа трета спасителна програма и коментарите за очакваните милиарди от Германия затихнаха.

В началото на август обаче темата отново се появи с пост на Ципрас в социалната мрежа Facebook. С него гръцкият премиер напомни за споразумението от Лондон, подписано през 1953 година, с което се опрощават голяма част от дълговете на Западна Германия. По този начин разбитата от две световни войни икономика успява да си стъпи на краката и днес да бъде една от най-големите в световен мащаб.

СИРИЗА отдавна настоява за опрощаване на част от дълговете на Гърция, за да може страната да излезе от кризата. Тезата, че с орязване на част от дълговете задълженията ще могат да се управляват по-устойчиво, застъпват и отвъд Океана.

Международният валутен фонд (МВФ) предпреди европейските кредитори на Атина, че ще участва със средства в последната спасителна програма, ако част от задълженията бъдат опростени. Европа, особено Германия, обаче се противопоставя на тази идея и предлага единствено облекчения, свързани с разсрочване на дълговете и намаляване на лихвите по тях.