Европейската централна банка (ЕЦБ) е забулила в тайна здравословното състояние на някои от банките на континента, пише Bloomberg.
Въпреки че другият регулаторен орган – Европейският банков орган (ЕБО), публикува резултатите от стрес тестовете за 51 банки, ЕЦБ реши да не разкрива публично оценката от своя паралелен тест за други 56 банки. Вместо това базираната във Франкфурт институция, която отговаря за надзора в еврозоната, остави самите банки да решат дали да разгласят публично информацията относно капиталовите нива, качеството на активите и ливъриджа.
В резултат инвеститорите и обществото са в неведение относно способността на голяма част от средните по големина банки във валутния блок, включително и за някои банки с активи с до 100 млрд. евро, да издържат на дълбока рецесия. Решението се разминава с подходите, приети от други регулатори в контекста на продължаващия дебат дали допълнителната информация смекчава паниката или я подхранва.
Някои банки разкриха резултатите, или част от тях, но инвеститорите бяха оставени да се чудят как са се справили другите, или дори дали са били тествани въобще. ЕБО оцени 37 значими банки, надзиравани директно от ЕЦБ, която обаче прегледа отделно и допълнително 56 банки. Това прави общо 93.
ЕЦБ надзирава 129 „значими банки“ общо, което значи, че 36 остават извън прегледа, въпреки че голяма част от тях са поделения на големи фирми или пък са били тествани миналата година.
Мълчанието на ЕЦБ я разграничава от регулаторните органи. ЕБО публикува хиляди данни за всяка банка от теста. В САЩ представители на Федералния резерв, измежду които Даниел Таруло, смятат, че прозрачността относно резултатите от тестовете е ключова за техния успех. От британското Министерство на финансите призоваха Английската централна банка да не прави грешки при публикуването. Ръководителят на пруденциалния надзор в АЦБ Сам Уудс призова за пазарна дисциплина, тъй като прозрачността представлява „важен инструмент“.
Пропускът в разкриването подчертава трудностите, които изпитват европейските регулатори за подобряване на доверието в банковата индустрия, която продължава да страда от милиарди евро лоши кредити и отрицателни лихвени проценти, които изяждат маржовете.
Въпреки че ЕЦБ и ЕБО непрекъснато повтаряха, че банките имат адекватен капитал и че не очакват нови съществени регулаторни изисквания, акциите на банките поевтиняха от началото на 2016 г.
Някои банкери и академици изразиха съмнения, че твърде голямата прозрачност относно конкретни банки може да нарани банките, като се създаде потенциална паника и се обезкуражат банките от търговия помежду си. Твърде много разкрита информация също така може да накара банките да предприемат стъпки просто да преминат теста, за да задоволят общественото недоволство, вместо да заздравят системите си за управление на риска. Това са част от изводите от изследване на Итай Голдщайн от Университета в Пенсилвания и Хареш Сапра от Университета в Чикаго.
ЕБО публикува резултатите за пет от най-големите банки в Италия, измежду които Intesa Sanpaolo SpA и UniCredit SpA, докато ЕЦБ надзирава още 10 банки в страната. Една от тях - Mediobanca SpA, избра да оповести резултатите, като съобщи, че прехвърля регулаторните капиталови изисквания в теста.
Нито една португалска банка не попадна в теста на ЕБО, а ЕЦБ надзирава четири от банките в страната. Миналата седмица Banco Comercial Portugues SA обяви, че постига 6,1% капитал при най-тежкия сценарий на теста, който взима предвид всички бъдещи регулаторни изисквания. Други португалски банки не са оповестявали нищо.
„Това е вътрешен надзорен преглед, проведен от ЕЦБ“, коментира говорителка на банката. „Ето защо резултатите не са публикувани.“
Въпреки опасенията на Голдщайн относно отговора на банките спрямо откритите тестове той коментира, че, когато пазарите изпитват затруднения, може да помогне повече прозрачност. Такъв е случаят с италианските банки, тъй като осем банки от страната, участващи в индекса Euro Stoxx Banks, бележат спад в цените на акциите си от средно 60% от началото на годината.
„Имайки предвид ситуацията в Италия в момента, и като чувате повече и повече предупреждения, мисля, че растат индикациите, че може би се задават истински проблеми. В подобен случай прозрачността може да помогне“, смята професорът.