18 хил. ареста, 40 хил. паспорта, обявени за невалидни, 51 хил. уволнени, сред които и 21 хил. учители, 15 затворени университета, 3 хил. уволнени или арестувани съдии и между 6 хил. и 10 хил. военни, които са задържани, затворени медии...Това е само част от статистиката след опита за преврат в Турция в нощта на 15 юли.
Сега Западът следи с безпокойство следващите стъпки на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. И има основания за това, пише Hebdo. Швейцарското издание визира предстоящата среща между Ердоган и Путин, която ще се проведе на 9 август в Санкт Петербург.
Турция е член на НАТО, заема стратегическа позиция на границата между Запада и Арабския свят, Кавказ и Русия. Турската армия е втората по численост в Алианса, дори и в момента тя да е „дезориентирана“ и под ръководството на силите на деня в Анкара, допълва изданието.
След опита за преврат в Турция, отношенията с Русия обаче се затоплят много бързо. Според швейцарското издание има данни от криптирано радиосъобщение, че руското военно разузнаване е предупредило Ердоган за готвения преврат.
Турският външен министър Мелут Чавушоглу пък коментира, че страната е получила „пълна и безусловна подкрепа от Русия по време на опита за преврат“. „Благодарим на Владимир Путин и на всички руски власти“, допълни още той. Чавушоглу е категоричен: „Русия е не само нашият най-близък съсед и приятел, но и стратегически партньор“.
В сферата на икономиката и търговията Турция е много по-свързана с Русия, отколкото със САЩ, например. Търговският оборот между Анкара и Москва достига до 35 млрд. долара годишно. Очакванията са, че до 2020 година той може да достигне до 100 млрд. долара.
ЕС също вече не е този партньор, който може да привлече вниманието на турския президент, допълва още швейцарското издание. Съюзът е разклатен от идеологическа криза, проблеми със сигурността, икономическа стагнация, криза в еврозоната, чийто край не се вижда, Brexit и други възникващи центробежни сили.
Самата турска икономика изпитва сериозни трудности и връзката с Москва ще е от клюйчово значение. „Ердоган има нужда от добри новини“, коментира още Hebdo. Според изданието един от проектите, който ще бъде рестартиран по време на разговорите между Путин и Ердоган през следващата седмица, е „Турски поток“. Разговорите ще се завъртят и около друг енергиен проект – АЕЦ „Аккую“. Турция се надява и руските туристи да спасят сезона на местните курорти.
Ердоган едва ли ще стигне докрай в провокацията си срещу Запада – да реши да се оттегли от Алианса например, признава швейцарското издание в своя коментар. Турският президент обаче иска да покаже на ЕС и на САЩ, че все още има няколко коза, скрити в ръкава си. Макар и Анкара често да има проблеми с демокрацията си, особено в последните месеци, нейното членство в НАТО не е поставяно под съмнение от 1952 година насам.
Страната не напусна Алианса след успешните преврати през 1960 година, 1971 година и 1980 година. А и днес НАТО повече от всякога има нужда от Турция в борбата с „Ислямска държава“. САЩ също не влизат в конфликт с Анкара, защото не искат да загубят присъствието си в базата Инджирлик в близост до сирийската граница, в която се съхраняват и ядрени оръжия. Именно от тази база излитат самолетите на съюзническите сили, атакуващи лагерите на „Ислямска държава“ в Сирия.
Турция и Русия се намираха в противоположните лагери по отношение на Сирия, допълва Hebdo. Сега обаче ситуацията и там започва да се променя, а Ердоган ще се нуждае от Путин, за да предотврати създаването на кюрдска държава на север от Сирия.
22:41 | 12.09.22 г.