Европейският съюз (ЕС) и НАТО ще засилят сътрудничеството си и ще стартират съвместни инициативи в сферата на киберсигурността, отбранителната индустрия и военните учения.
Това става ясно от съвместната декларация на председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск, председателят на Европейската комисия (ЕК) Жан-Клод Юнкер и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Декларацията беше публикувана от пресслужбата на Съвета на ЕС след началото на срещата на върха на ЕС и НАТО, която се провежда в момента във Варшава.
Блокът и Алиансът предвиждат да разширят оперативното си сътрудничество, включително в морето и по въпросите на миграцията, чрез засилен обмен на морска информация и по-добра координация, посочва се в декларацията.
Двете страни ще разширят и координацията в сферата на кибернетичната сигурност и отбрана, ще развиват съвместни учения, операции и мисии, както и образователни инициативи.
Предвижда се и засилване на подкрепата за отбранителната индустрия, както и за изследванията и промишленото сътрудничество в рамките на Европа и отвъд Атлантика.
Основна точка от бъдещото сътрудничество между ЕС и НАТО е изграждането на капацитет за отбрана и сигурност и насърчаване на устойчивостта на държавите от Изтока и Юга, включително чрез укрепване на морския капацитет.
Европейската служба за външна дейност и Международният секретариат на НАТО, заедно със службите на Комисията, ще разработят варианти за изпълнение и координация на дейностите, които ще бъдат представени на предстоящия Съвет на ЕС и среща на НАТО през декември.
В декларацията се подчертава, че евроатлантическата общност е изправена пред безпрецедентни предизвикателства, които идват от юг и от изток, визирайки миграционната криза и изострените отношения с Русия.
“Нашите граждани искат да са сигурни, че ние използваме всички начини и средства на разположение за справяне с тези предизвикателства, така че да се подобри тяхната сигурност”, пише в документа.
На срещата във Варшава отбранителният съюз трябва официално да одобри разполагането на четири батальона с от 3 хил. до 4 хил. войници в Балтийските държави и Полша, за да успокои източноевропейските си членове, че ще ги отбранява от Русия при необходимост.
“В светлината на общите предизвикателства, пред които се изправяме, ние трябва да засилим усилията си. Нуждаем се от нови начини за съвместна работа и ново ниво на амбиция, защото нашата сигурност е взаимосвързана, защото заедно можем да мобилизираме широка гама от инструменти, за да отговорим на предизвикателствата, пред които сме изправени, и защото трябва максимално ефективно да използваме ресурсите”, заключава се в декларацията.
Междувременно президентът на САЩ Барак Обама призова лидерите на НАТО да устоят на натиска на Русия, съобщава Ройтерс. Според него решението на Великобритания да напусне ЕС не трябва да отслабва отбранителния съюз.
Обама призова обаче и за диалог с Русия, както и за запазване на санкциите срещу Москва, докато тя не изпълни споразумението за мир в Украйна от Минск.
Той признава, че трябва да се укрепи защитата на съюзниците от Централна и Източна Европа и да се засили устойчивостта на Алианса срещу новите заплахи, включително кибератаки.
Кремъл реагира на изявлението и коментира, че е абсурдно да се говори за каквито и да било заплахи от Русия. Според Москва “здравият разум трябва да надделее във Варшава”.
Русия остава отворена за диалог с НАТО и е готова да си сътрудничи с Алианса, коментира правителственият говорител Дмитрий Песков в конферентен разговор с журналисти.
Русия често изобразява НАТО като агресор, който действа в близост до бившите съветски територии, които Москва счита за своя сфера на влияние.
10:29 | 11.09.22 г.