Как Италия използва коза Brexit за своите банки

Италианският премиер Матео Ренци се опитва да постигне най-доброто за Италия и за нейните банки, използвайки негативния резултат от референдума във Великобритания за излизане от ЕС. Черният петък, при който италианските банкови акции отчетоха сериозни сривове в цените си, бе перфектният повод за това. По мотото „Извънредните обстоятелства изискват извънредни мерки“ неофициално Ренци поиска от Брюксел влязлата в началото на годината директива за възстановяване и преструктуриране на банки в ЕС да не бъде прилагана в Италия. Според нея депозантите и кредиторите ще станат собственици (bail-in)  на активите при евентуално изпадане в затруднение на банките за сметка на държавата и данъкоплатците. 

През миналата седмица резултатът от референдума хвана неподготвени италианските банки, като Unicredit и Intesa Sanpolo загубиха по над 20 на сто от стойността си. „Правителството и европейските институции са в състояние да гарантират стабилността на финансовата система и сигурността на спестителите“, опита се да успокои загрижените наблюдатели Ренци. И потърси помощ от Брюксел. Ако европейската директива бъде деактивирана, италианската държава би могла да се притече финансово на помощ на банките си в случай на нужда. Но опитът му да се възползва от шока Brexit не успя напълно, защото на плановете се противопостави преди всичко Германия. Италианските банки не са единствените, които след референдума претърпяха срив на книжата си. И Deutsche Bank, както и британската инвестиционна банка Barclays бяха „наказани“ от инвеститорите. Европейският банков индекс EuroStoxx Banks показа много добре измерението на европейското банково сътресение – в първите две сесии след вота той се срина с 24 на сто. В същото време водещите борси загубиха по около десет на сто.  Ето защо властите в Рим заработиха по резервен план. На страдащи банки следва да се предоставят в случай на нужда до 40 млрд. евро под формата на директен капитал или гаранции, предаде Bloomberg. Тази помощ би била възможна и без да се премахва европейската директива, ползвайки вратичка, която позволява на европейски държави да помагат на банки в беда с директна помощ, ако е застрашена цялата финансова система. 

И очевидно Ренци е успял - Европейската комисия (ЕК) одобри плана на италианското правителство за гарантиране на ликвидност на банките в случай на финансова криза в третата по големина икономика в еврозоната, съобщава Ройтерс, позовавайки се на говорител на ЕК.

"Комисията одобри схемата миналата неделя", обяви друг европейски източник, дни след като британският вот за напускане на ЕС предизвика разпродажби на европейски банкови акции, особено в Италия, която има лоши заеми за 360 млрд. долара, а това е една трета от всички необслужавани заеми в еврозоната.

Схемата на стойност 150 млрд. евро ще се задейства само при обстоятелства, подобни на дълговата криза в еврозоната през 2011 г. , когато някои банки в от блока с единна валута трябваше да бъдат спасявани, а междубанковият пазар престана да функционира. 

„Като се имат предвид сътресенията на финансовите пазари през последните дни, правителството трябва да се подготви за всички сценарии, дори и най-невероятните, за да има готовност да се намеси и да защити вложителите“, обявиха от италианското Министерство на финансите. 

Италианските власти подчертаха, че не очакват Италия да се изправи пред криза като тази от 2011 г., но обясниха, че е разумно да се планира най-лошият сценарий. Акциите на италианските банки поскъпнаха с 2% в четвъртък след новината за новата схема.

Съгласно правилата на ЕС държавни гаранции могат да бъдат дадени само за банкови облигации с падеж от три месеца до пет години.

По-рано тази година италианското правителство трябваше да промени плановете си за спасяване на публично финансирана проблемна банка заради отпор от ЕС. Вместо това то създаде по-малък фонд, подкрепен от кредитори и инвеститори, за да помогне за стабилизирането на финансовата система и да ускори консолидацията.