Цяла вечност мина, откакто Великобритания бе сингъл за последно, а явно ѝ предстоят много самотни и объркващи нощи, пише Франк Бруни за The New York Times.
Може би трябва да се опитаме да я обвържем с Швейцария, предлага той.
Не веднага, разбира се. Разводът ѝ с Европейския съюз тъкмо бе обявен. Документите все още не са подадени. Може да последват много изгубени нерви, облекчаване на брачното споразумение, холандски лалета, белгийски бонбони. Гърция и Португалия може да обещаят вече да не оставят мръсните си чинии в мивката, а Германия да спре постоянно да контролира дистанционното.
Но при сегашната ситуация Великобритания скоро ще остане сама и всички знаем какво следва: радост, последвана от паника, която води до неподходящ за възрастта ѝ профил в Tinder. Я, тук е и Исландия с предизвикателните си вулкани. Нее, твърде камениста и печална е, а и ще трябва да се слуша само Бьорк. Плъзгане наляво.
Великобритания като сингъл е загадъчна. Само ако се върнем назад в историята на връзките ѝ: епични трансатлантически романси, дръзки транстихоокеански афери, криввания в джунглата, флиртове из пясъците. Обикновено тя е доминиращата, понякога е покорна, но винаги е поне с един – ако не и с двама, трима или повече. Със сигурност има страст към връзки, ако не талант към вярност.
Тя обаче вече не е повелителят, който беше. Имперските ѝ феромони вече ги няма. Където преди имаше корона, вече има плешиви петна. Великобритания ще трябва да се наконти, а може би и от нещо повече.
А кои са възможните кандидати. Швейцария?
Ако целта ѝ е да се омъжи за богаташ, с Швейцария ще удари джакпота. А Швейцария няма да направи това, което Великобритания мразеше в сегашния си съпруг и да насърчава по-бедните и по-тъмнокожи хора да се присъединят към масата ѝ.
Швейцария обаче е тревожно малка. И толкова сдържана, устоявайки на ЕС макар да е обградена и защитена от него. И със сигурност ще настоява на предбрачен договор, който ще е по-дълъг от всички книги за Хари Потър взети заедно. Великобритания има нужда от по-свободна и по-лесна любов от тази, особено докато кожата ѝ се отпуска, а лирата спада.
Може би това означава Албания, Черна гора или Македония. Те са булките по поръчка по пощата на континента, които мечтаят да чуят заветното „Да“ от ЕС. Но със сигурност ще се задоволят и с Великобритания.
Дали обаче Великобритания ще е достатъчно доволна от тях? Надутата гордост, която я докара до това състояние, няма да позволи половинката ѝ да е твърде различна или незначителна, а повечето хора дори не могат да открият Албания на картата. Има по-добре позиционирани, по-галещи егото ѝ ъгълчета на Европа, които не са обвързани с Брюксел и все още са на пазара.
Норвегия например. Заедно с Великобритания те имат много общо – и двете са мразовити, с много реки и риби, опиянени, но в същото време предлагат различни, допълващи се активи на масата. В случая с Норвегия това е петролът. В случая с Великобритания – Адел. Ако това не е рецепта за глобално господство, кое тогава?
Великобритания не е мома като всички други. Тя е била женена толкова много пъти, че до голяма степен е минала през всичките си опции.
Съдбата ѝ напомня за филма „What’s Your Number?”, пише Бруни. В него Ана Фарис играе жена, която вярва, че е достигнала максималния си допустим брой от сексуални партньори и единствената ѝ надежда за съпруг е да се обърне назад и да се свърже отново с някой, с който вече се е разделила.
За Великобритания това може да е Индия. Или Австралия. Голяма част от Африка. Или пък някои места от Близкия изток. Бившите ѝ са навсякъде, макар че да се обърне към тях ще изисква от нея ново смирение, тъй като предишната Великобритания не беше особено скромен или любезен ухажор. Обикновено тя се справяше по-добре към края на сделката, докато не се появи ЕС и нещата се промениха коренно.
Америка е най-видният ѝ бивш. Може ли едновремешният колониален господар да се превърне в 51-ия щат? Ако действаме достатъчно бързо, Борис Джонсън може да се превърне в партньора на Доналд Тръмп в изборите, създавайки екип от коси толкова перверзно ослепителни, че дори само това си заслужава. А може би това е било истинският план на Джонсън през цялото време.
Великобритания не е много по-добре разположена за САЩ отколкото Хаваи или Аляска, макар че вероятно опитът за връзка ще е твърде пресилен. Във Великобритания просто не много хора притежават оръжия.
По-добре може би ще се получат нещата с Канада. Тя е по-разумна, макар и не по отношение на хокея. Канада е очевидната партия за Великобритания: сравнително заможна и достатъчно англоговоряща. Заедно Великобритания и Канада могат да се присмиват на грубостта на нас, американците, и да се радват на споделеното минало, пише Бруни.
Великобритания внезапно остана без лидер, а Канада внезапно се оказа с такъв – Джъстин Трюдо, който е истинска тръпка в цял свят. Той може да разшири работата си на два континента, а и косата му е сресана. За съжаление на Борис.
А и монархията е оцеляла. Канада така и не спря да ѝ бъде церемониално вярна и се кланя на кралица Елизабет II, както и Великобритания. Това е източник на недоумение, но и мост към Великобритания, която ще се нуждае от любов.
20:49 | 04.09.22 г.