Банковата система на Гърция в сряда направи голяма стъпка към реабилитацията си, след като централните банкери във Франкфурт подкрепиха ход, който позволява облигациите на Атина да бъдат използвани като обезпечение за редовните заеми на Европейската централна банка (ЕЦБ) за пръв път от над година, съобщава Financial Times.
На среща във Франкфурт управителният съвет на ЕЦБ и ръководителите на 19-те централни банки на еврозоната, одобриха облекчение, което позволява гръцкият дълг да бъде приеман като обезпечение за редовните парични търгове на ЕЦБ въпреки статута „junk” на облигациите на Атина.
„Управителният съвет признава ангажимента на гръцкото правителство към прилагане на текущата програма [на фонда за спасение на банките] и очаква продължително спазване на условията ѝ“, казва ЕЦБ, добавяйки, че разрешението ще влезе в сила от 29 юни.
Облекчението бе премахнато в началото на 2015 г. заради сигнали, че Гърция може да изгуби спасителната си програма, принуждавайки гръцките банки да се обърнат към централната банка на страната за по-скъпи спешни заеми.
Зависимостта от програмата за ликвидна помощ ELA доведе до налагането на капиталов контрол от Атина, след като управителният съвет замрази предоставеното облекчение по облигациите.
Гръцките банки са намалили зависимостта си от ELA от пика на финансовата криза миналото лято, когато сумата по спешните заеми удари 89 млрд. евро. Сега тази цифра е 61,8 млрд. долара.
Гръцките представители очакват с внимателен оптимизъм през септември управителният съвет да позволи на страната да се присъедини към програмата за количествено облекчаване на ЕЦБ, което ще засили шансовете на правителството да си върне достъпа до международните капиталови пазари. В рамките на количественото облекчаване ЕЦБ е обещала да купува предимно държавни облигации за 80 млрд. евро на месец поне до март 2017 г.
Подобно решение ще зависи от резултата от оценката на риска по дълга на Гърция. Въпреки че няма определена дата за оценката, "ястребите" в съвета вероятно ще се противопоставят на действия на ЕЦБ, преди кредиторите на Атина да предприемат мерки, за да направят дълговото бреме на Гърция по-устойчиво.
Управителният съвет ще разгледа и различни сценарии по устойчивостта на огромния гръцки дълг, които ще бъдат представени от Европейския механизъм за стабилност – фонда за спасение на банките на ЕС.
„Участие в количественото облекчаване ще позволи на Гърция да се завърне към нормално състояние“, каза представител от Атина. „Очакваме доверието да се подобри и доходността [по гръцките облигации] да спадне в съответствие с това“.
Георгиос Хулиаракис, заместник-финансов министър на страната, заяви миналия месец, че Гърция планира да възобнови заемането от международните пазари в началото на следващата година. Атина е изключена от пазарите от 2010 г. насам, с изключение на кратък период през 2014 г., когато икономиката се наслаждаваше на кратък изблик на растеж.
Моментът за това ще бъде обвързан със завършването на втория преглед по напредъка по спасителните реформи от ЕС и Международния валутен фонд, който се очаква да започне през октомври.
Гърция трябва да получи 7,5 млрд. евро от сегашния спасителен пакет за 86 млрд. евро, след като приложи пакет от „предварителни действия“, договорени в първия преглед, за чието завършване бяха нужни 8 месеца.
Председателят на ЕЦБ Марио Драги сигнализира във Виена този месец, че банката отново ще предложи облекчение по държавния дълг на Гърция, когато бъде приет пакетът. „Веднага щом бъдат приложени предварителните действия, управителният съвет ще вземе решение, което да доведе до повторно налагане на облекчение“, каза Драги.
Друг финансов транш за 2,8 млрд. евро ще бъде разпределен през септември, ако правителството завърши още реформи, договорени с кредиторите.