Как един скандал, свързан с данъка върху дивидентите, промени Германия

Германски банки са се възползвали през последните месеци от дупка в закона, която е позволила две страни да претендират за собственост върху едни и същи акции. Това ще заяви финансовият регулатор Bafin пред депутатите до дни седмица, пише Ройтерс. Схемите могат да костват на държавата милиарди евро, тъй като не са плащани данъци в продължение на години.

Тази двойна собственост е позволявала на две страни в една сделка да претендират за данъчни облекчения. Това предизвика публичен гняв в Германия и е срам за правителството, което в продължение на години води кампании против избягване на данъчното облагане по света.

Дупката в закона бе затворена през 2012 г. Но анализ на документите, свързан с разследването, който от Ройтерс са виждали, но не е публично достъпен, предполага, че Министерството на финансите може би е пропуснало шанса си да сложи край на тази порочна практика още преди години вместо да приема предложенията на банковото лоби, които са позволили това да продължи.

От финансовото министерство коментират пред Ройтерс, че са направили всичко, за да сложат край на криминалните практики.

Подобни схеми са се фокусирали върху т.нар. къси продажби – продажбата на отдадени под формата на заем акции. Една банка може да заеме акциите по начин, по който банката и евентуалният купувач се явяват собственици на книжата. Това е позволило на двете страни да получат облекчения по линия на данъка върху дивидентите.

Финансовият регулатор BaFin изчислява, че „малък едноцифрен брой“ германски банки са били замесени в подобни схеми. Мнозина германци са особено сърдити на Commerzbank, която беше спасена по време на финансовата криза и все още е частично притежавана от държавата, която разкри, че се е възползвала.

От Commerzbank съобщиха, че са били налице „някакви нарушения“, но коментираха, че не са замесени в „системни практики“.

Дебатът относно т.нар. „Cum Ex“ сделки набра скорост, след като през февруари германски регионален съд реши, че не е имало законово основание за двойно предявяване на данъчни облекчения, дори преди да бъде забранено през 2012 г.

Прокурорите са започнали повече от дузина разследвания във Франкфурт, Мюнхен и Кьолн, като преследват всички банки относно евентуални данъчни облекчения, от които са се възползвали заради тази вратичка. Според експерти практиката е продължавала десетилетия и е струвала на държавата милиарди евро.

Представители на регулатора ще свидетелстват преди делото в четвъртък. Финансовият министър Волфганг Шойбле и трима негови предшественици през 1998 г. ще бъдат призовани в следващите месеци и ще отговарят на ключови въпроси като например кой е спечелил от „Cum Ex“ сделките и защо властите са позволили това да продължи до 2012 г.

„Cum Ex“ сделките са познати на властите от десетилетия, но финансовото министерство е приело план на банковата индустрия за промяна на закона – предложение, което е отворило друга вратичка.

Документите, които проследяват промените от 1997 г. насам, включително и проектите за изменения и допълнения, та чак до финалния закон, приет през 2007 г., показват, че министерството е приело и въвело предложението.

На 21 май 1997 г. е представен документ на парламентарна комисия от данъчния отдел на Deutsche Bank към индустриалната лобистка група – Федералната асоциация на германските банки (Federal Association of German Banks, или BdB). В него Deutsche Bank предлага допълнителен данък, който да компенсира всеки пропуснат данък заради „Cum Ex“ сделките, но с едно изключение – да не се включват чужди банки и клиенти.

От Deutsche Bank отговориха тази седмица, че не са участвали в организирането на пазара на „Cum Ex“ сделките, но не можаха да потвърдят дали нейни клиенти са участвали в подобни трансакции.

Но предложението на Deutsche Bank е прието от лобистката група. В крайна сметка то се инкорпорира във закон през 2007 г. Това позволи на банките да продължат да сключват подобни сделки още пет години, толкова дълго, колкото замесените клиенти са чужденци, като например хедж фонд в Лондон или Париж.

В писмо до клиентите си от 29 август 2008 г., видяно от Ройтерс, френската банка BNP Paribas твърди, че е провела среща с лобистката група, за да разбере кой е данъчно-задължен.

„Задължението за удържане на данъка върху късите продажби важи само за германските банки, които продават ценни книжа след поръчки или от името на техни клиенти“, гласи писмото. „Финансовите институции извън Германия не са задължени да следят и удържат данъка.“

Бившият директор на BdB Ханс Юрген Краузе коментира пред парламентарната комисия, че целта на лобистите не е да намират вратички в закона.

По време на дело от февруари съдът в провинция Хесен – домът на германската финансова столица Франкфурт – реши, че няма правни основания за двойно предявяване на собственост върху данъчните облекчения за дивидентите, какъвто е бил случаят със сделките.

Банките вече платиха стотици милиони евро под формата на просрочени данъци и десетки милиони за решаване на съдебните спорове с германските власти.

За банката Maple Bank GmbH от Франкфурт скандалът се оказва опустошителен. През февруари банката изпадна в неплатежоспособност, след като данъчните власти поискаха да плати 300 млн. евро.