Денят на решителната битка за европейското банково лоби наближава.
Европейските банки са напът да стартират нова кампания в последен опит да предотвратят регулаторните промени, които според тях ще ги направят вечни губещи спрямо американските им конкуренти, пише POLITICO.
Каква е тяхната стратегия? Да привлекат всички симпатизиращи им европейски политици, за да отблъснат контролираните от САЩ глобални органи, които оформят правилата.
След като не успя да убеди международните финансови регулатори да облекчат новите строги правила, които ще спънат дейността ѝ с кредитиране и търговия, европейската банкова индустрия ще даде старт на челен лобиращ сблъсък в коридорите на властта в Брюксел, Франкфурт, Лондон и Париж през следващите няколко месеца.
Банковите изпълнителни директори и лобисти казват, че аргументът пред финансовите министри, министър-председатели и еврокомисари ще бъде нещо такова: освен ако не промените, коригирате или отложите новата регулаторна рамка, европейските банки ще бъдат унищожени от американските си конкуренти, а в резултат на това и цялата европейска икономика ще пострада.
Американските банки и някои регулатори определят подобни твърдения като отчаян опит на европейските банки да прехвърлят отговорността за загубите си. Европейските банкови директори обаче казват на политическите си колеги, че правилата са подготвени срещу тях и на карта е заложено не нещо друго, а бъдещото на местната финансова индустрия.
Времето изтича. Влиятелният Базелски комитет за банков надзор – основният глобален орган, който определя правилата за банките, е определил срок до края на годината, за да се завършат новите по-стриктни правила, или т.нар. Базел III, които бяха стартирани заради финансовата криза от 2008 г. и които целят да отдалечат банковата индустрия от подобно бедствие в бъдеще.
Разбира се, американските банки също ще трябва да се съобразяват с Базел III. Европейските кредитори обаче твърдят, че САЩ имат по-голямо влияние в Базелския комитет, отчасти защото Европа не се представя от един глас, а от няколко на различните национални регулатори. В резултат на това правилата, идващи от Базел, имат склонност да са от интерес на американските банки, казват те.
По ирония на съдбата именно американец подчерта колко важна е приближаващата битка за европейските банки. Джес Стейли, който изкарва по-голямата част от кариерата си в JPMorgan Chase преди миналата година да стане главен изпълнителен директор на британската Barclays, говори директно на форум в Брюксел миналия месец.
„Европейските политици трябва да вземат решение, и то бързо“, каза той. „Те трябва да решат дали ги е грижа кой притежава и управлява посредниците на капиталовите пазари, на които разчитаме. Напът сме да потънем в американска доминация и ако тази тенденция продължи, рискуваме в много близко бъдеще европейските капиталови пазари да са почти изцяло зависими от компании, базирани на други места“.
Цифрите явно подкрепят думите на Стейли. През първите три месеца на 2016 г. американските банки допринасят с 57% за общите приходи от инвестиционно банкиране в Европа, сочи консултантската къща Coalition. Казано по друг начин банки като Goldman Sachs, JPMorgan и Citigroup са спечелили 2 млрд. долара повече от европейските си конкуренти като BNP Paribas, Barclays и Deutsche Bank от услуги, с които помагат компаниите да продават акции, дълг или при сделки по сливания и придобивания.
А това е в остро противоречие със ситуацията преди четири години, когато европейските банки управляваха над половината приходи на родна земя.
Данните са в помощ на банковите лобисти в ЕС. Те твърдят, че правилата Базел III ще изострят вече лошата ситуация, като повишат капиталовите изисквания, ограничат възможностите на банките да дават кредити и са по-благоприятни за американските банки, които печелят от силната си позиция у дома и по-благосклонните регулатори.
Засега тези протести остават нечути в Базел и други финансови столици. Гуверньорът на Английската централна банка Марк Карни, например, неведнъж е подкрепял пакета от мерки. Както той, така и Базилският комитет твърдят, че няма да има „значително“ увеличение на капитала в резултат на новите правила.
Европейските банки нямат друг избор освен да се обърнат към полиците с надежда, че ще видят грешката в новите правила. А тъй като Европейската комисия, Европейският парламент или националните регулатори ще трябва да приложат всички правила, идващи от Базел, банките планират да се фокусират върху тези центрове на сила.
Тактиката вече работи в някои страни, включително във Франция. Банковото лоби обаче се надява да постигне подобен успех и в други европейски страни. При срещите си представителите на банките ще бъдат въоръжени с „проучвания за количественото влияние“, подробен пакет от данни, които ще покажат ефектите на новите правила върху европейската икономика.
Но европейските банки и лобистите им също знаят, че много по-силно оръжие от данните е страхът. Те възнамеряват да подчертаят двойната заплаха за политиците.
Има два въпроса, с които смятат да водят офанзивата си: „Наистина ли искате да продължите с тези правила и никога да не видите европейската икономика да се възстанови?“ и „Наистина ли искате европейските пазари да бъдат доминирани от американските?“.
В същото време американските банки твърдят, че европейските им колеги просто изостават, борейки се с неефективни бизнес модели и едва сега осъзнават следкризисната си задача да направят реформи.
По-важното може би е, че американските банки твърдят, че допринасят за европейската икономика по същия начин като местните им конкуренти. „Каква е разликата?“, пита директор на американска банка. „Базирани сме в Европа, наемаме хора там, помагаме на европейските компании. Кой го интересува откъде сме?“.
Това ще бъде критичен въпрос за политическата класа на Европа, докато решава дали да послуша молбите на европейските банки. А за да гарантират това и преди да развеят бял флаг, европейските банки планират първо да се увият в националните си знамена.