Норвегия към британците: Не напускайте ЕС, ще съжалявате

Министър-председателят на Норвегия поднесе лоши новини за британските евроскептици, които се надяват да копират отношенията на Осло с Европейския съюз (ЕС), ако Великобритания гласува за излизане от съюза на референдума през следващата седмица.

„Няма да им хареса“, казва Ерна Солберг за POLITICO.

Лидерът на консерваторите също има горчив опит с гласуване по членството на ЕС. Нейната дясноцентристка партия искаше страната да се присъедини към съюза на референдум през 1994 г., при който норвежците обаче отхвърлиха блока с 52% след подобен резултат през 1972 г.

Норвегия има достъп до по-голяма част от вътрешния пазар на блока чрез членството си в Европейската икономическа зона. Това означава, че между Норвегия и ЕС свободно се обменят стоки, услуги и работна ръка. В замяна Норвегия е приела голяма част от европейските закони, без обаче да има думата при оформянето им. Норвегия освен това трябва да плаща същата сума пари на глава на населението към европейския бюджет като Великобритания, твърди мозъчният тръст OpenEurope, който обяви неутрална позиция в дебата.

Макар че ЕС е повлиял на всичко - от предупрежденията за здравето по пакетите с цигари в Норвегия до факта, че поляците станаха най-голямото мнозинство в страната, няма особен интерес към трети референдум за членство в ЕС.

„Причината е, че ЕС си има много проблеми и не е много привлекателен“, каза министър-председателят в интервю. Макар че партията ѝ все още подкрепя членство в съюза, социологическите проучвания показват, че само 18% от населението одобрява тази идея.

Макар че някои британски евроскептици виждат по-свободната връзка на Норвегия с ЕС като потенциален модел за Острова след Brexit, Осло има дълъг списък с негативи: загуба на влияние в Брюксел, изолация при срещите по политиката на отбрана и приемането на правилата на ЕС в замяна на запазване на достъп до вътрешния пазар.

„Този тип отношения ще бъдат трудни за Великобритания, тъй като тогава Брюксел ще взима решения без британците да могат да участват в процеса“, казва Солберг.

Норвегия си има и други причини да иска Великобритания да остане в ЕС. Осло от дълго време разчита на стремежа на Лондон към свободен пазар, за да поддържа ограничени интервенционистките инстинкти на съюза.

„За нас е важно, че има страни членки около масата, които са пазарно ориентирани, фокусирани върху по-малко регулации, и Великобритания определено е една от тях“, казва Видар Хелгесен, бивш министър по европейските дела на Норвегия и сегашен министър по климата.

Членството на Норвегия в Европейската икономическа зона не покрива земеделието, рибарството, търговията, митниците, правосъдието и вътрешните дела, но е част от от зоната за свободно придвижване Шенген. Участието ѝ на свободния пазар означава, че Норвегия прилага около три четвърти от всички закони на ЕС без реално да има глас при определянето им.

Страната с население от 5,2 млн. души среща още повече проблеми откакто Европейският парламент получи повече правомощия през 2009 г.

„Преди водихме разговори с Комисията и можехме да се обръщаме и към страните“, казва Солберг. „Сега е много по-трудно да накараме Европейският парламент да разбере, че Норвегия, която е решила да не е страна членка, трябва да има специално отношение“.

Цената на липсата на място около масата за преговори става още по-очевидна със засилването на регионалната нестабилност. Макар че е член на НАТО като Великобритания, министрите на външните работи и отбраната се срещат далеч по-често в европейски контекст отколкото като част от военния алианс. Това означава, че Норвегия „изпитва по конкретен начин какво означава да не си около масата, когато ЕС взима решения по политики спрямо най-големия ни съсед – Русия“, казва Хелгерсен.

Норвегия дели 196 км граница с Русия, а в близост до границата има руска база за подводници. Министър-председателят казва, че Осло не усеща да е под директна заплаха, но се страхува от „непредсказуемите“ политики на Москва.

Политическата нестабилност на изток с Русия и на запад с Великобритания идва в момент, в който Норвегия се бори с предизвикателства спрямо петролната си и газова индустрия. В дългосрочен план министър-председателят казва, че изкопаемите горива не могат да поддържат устойчива икономиката на Норвегия. Въпреки че търси нови залежи в Баренцово море, богатството ѝ от суровините намалява, а страната вече достига „пика на петролната икономика“, казва тя.

„Все още имам голям петролен и газов сектор в Норвегия, но той няма да влияе по същия начин на растежа в бъдеще“, казва Солберг. „Трябва да потърсим възможности за растеж и в други сфери“.

Повече по темата за Brexit четете тук!