По-евтиният петрол от 2014 г. насам вероятно е бил от слаба нетна помощ за глобалната икономика и може би дори е ограничил растежа, твърди Европейската централна банка (ЕЦБ), цитирана от Bloomberg.
“Макар че спадът в цените на петрола през 2014 г. може да бъде обяснен със значителния ръст на предлагането на суровината, по-ниската цена напоследък отразява по-слабото глобално търсене“, заяви ЕЦБ в понеделник в публикацията си за Икономическия си бюлетин.
„Въпреки че ниските цени на петрола може все още да подкрепят търсенето, увеличавайки реалните доходи в страните нетни вносителки на петрол, не е задължително това да компенсира по-широките ефекти от по-слабото глобално търсене“.
Анализът излиза на фона на дебата в ЕЦБ дали да увеличи паричните стимули за икономиката на еврозоната, докато по-ниските сметки за отопление и гориво предоставят на потребителите по-голяма покупателна мощ. Президентът Марио Драги твърди, че точно както дефлацията – основното предизвикателство пред ЕЦБ, спадът на цените на енергията може да бъде признак за слаба икономическа активност, която трябва да бъде преодоляна.
„Приемайки например, че 60% от спада на цените на петрола от средата на 2014 г. се дължи на предлагането, а останалата част на търсенето, моделите предполагат, че общото влияние на тези два шока върху световната активност ще бъде близо до нулата, или дори леко под нея“, показва докладът на ЕЦБ.
Брентът поевтиня с 76% от юни 2014 до януари 2016 г. Това увеличава наличните приходи в еврозоната – нетен вносител на енергия, което пък би трябвало да подкрепи икономическото възстановяване.
Обратната страна на международно ниво е, че много страни износителки на петрол са изживели „тежък“ спад. В период на слабо глобално търсене той е бил придружен от премествания към други развиващи се икономики, сочи докладът на ЕЦБ.
Нещо повече, неочакваният късмет за страните вносителки на петрол явно все пак има относително ограничено влияние.
„Това може би отразява по-нисък енергиен интензитет спрямо по-ранните периоди на поевтиняване на петрола в края на 80-те и 90-те години“, казва докладът. „Освен това очакванията може също да са изиграли известна роля: разходите може да укрепват постепенно, ако на домакинствата им е нужно време да повярват, че по-ниските цени на петрола ще продължат“.