Ново напрежение между Германия и Турция

Германският Бундестаг прие с голямо мнозинство днес резолюция, обявяваща убийствата на арменци в Османската империя през 1915 г. като геноцид, предадоха световните агенции, цитирани от БТА.

На дискусията в германския парламент присъстваха посланиците на Турция и на Армения, допълва ТАСС. Наблюдатели коментират, че резолюцията вероятно ще разгневи Турция, която е изключително важен партньор за Германия и европейските й партньори за намаляване на притока на мигранти към Западна Европа.

ЕС и Анкара сключиха споразумение в тази насока в края на март, отбелязва Ройтерс.

Financial Times съобщава, че Анкара незабавно е отзовала своя посланик в Германия за консултации. Турция остро критикува приетата резолюция и я нарича "историческа грешка", допълва АФП. По-рано през седмицата турският президент Реджеп Ердоган предупреди, че признаването на арменския геноцид би навредило на "дипломатическите, икономическите, търговските и политическите вързки, както и отношенията в НАТО".

Макар и Анкара да приема, че много арменци християни са били избити от османските сили, тя отрича, че загиналите са стотици хиляди, че е имало организирана кампания за избиването им, както и каквито и да било заповеди от този род от османските власти.

Днешната резолюция беше приета с подкрепата на всички партии в Бундестага. Тя бе внесена от консервативния блок на канцлера Меркел ХДС/ХСС, коалиционния партньор - Германската социалдемократическа партия и опозиционната формация "Зелените", посочва Асошиейтед прес. Гласуването бе с вдигане на ръка, като при него един депутат се въздържа, а един гласува против.

Меркел, която трябваше да участва в гласуването, тъй като освен канцлер е и депутат, не беше в залата, заради натоварената си програма. Говорителят й Кристиане Вирц обаче даде ясно да се разбере, че канцлерът подкрепя резолюцията.

При откриването на днешните парламентарни дебати председателят на Бундестага Норберт Ламерт призна, че засягането на исторически събития може да бъде болезнено.

"Но знаем също, че честната и самокритична оценка на миналото не заплашва отношенията с други страни", каза той. "Всъщност тя е предварително условие за разбирателство, помирение и сътрудничество", каза още той. Ламерт заяви, че сегашната власт в Турция не носи отговорност за събитията преди сто години, "но споделя отговорността за това, което ще се случва с тях в бъдеще".

Арменското Министерство на външните работи приветства приетата от Бундестага резолюция.

Признаването от Германия на някои безпочвени и изопачени твърдения представлява историческа грешка, написа турският правителствен говорител Нуман Куртулмуш в профила си в Twitter. Той добави, че Анкара приема тази резолюция за недействителна.

Външният министър Мелвут Чавушоглу пък допълни, че опетняването на други страни не е начинът за затваряне на "тъмни страници" в историята си.

Kendi tarihindeki karanlık sayfaları kapatmanın yolu sorumsuz ve mesnetsiz Meclis kararlarıyla başka ülkelerin tarihini karalamak değildir.

Говорителят на турското правителство посочи още, че по въпроса трябва да се произнесат учените и историците, а не политиците и парламентите. Куртулмуш предупреди, че Турция ще даде необходимия отговор на тази резолюция на всякакво равнище.

Турският парламент се готви да излезе с обща декларация срещу приетата от Германия резолюция, коментират местните медии.

Това е поредният "клинч" между двете държави. През миналите няколко месеца двете държави "заговориха на висок тон", след като кореспондентът на германския обществен телевизионен канал ARD Фолкер Швенк не получи разрешение да влезе в Турция „от съображения за сигурност“, а през март и Spiegel Online бе принуден да изтегли дългогодишния си кореспондент в Истанбул Хаснаин Казим, защото тамошните  органи не са удължили прес акредитацията му. 

За чуждестранни журналисти разрешението за пребиваване в страната е обвързано с акредитацията. Така че неполучаване на акредитация е почти равносилно на заповед за експулсиране.    В края на март турският президент Реджеп Таийп Ердоган бе ядосан от излъчена в предаването „Екстра 3” първо по регионалния обществен канал NDR, а по-късно и по обществената телевизия ARD сатирична песен по негов адрес. По-късно Анкара поиска клипът да бъде свален от онлайн пространството, а турското Външно министерство привика германския посланик Мартин Ердман. Междувременно казусът стигна дори до канцлера Ангела Меркел, която разреши на съда в Германия да образува дело срещу  водещия от обществената германска телевизия ZDF Ян Бьомерман.