Европа се нуждае от таймаут

Човекът, който навремето бе лицето на френската дипломация и ключов играч в европейската интеграция в продължение на почти 20 години, сега казва, че Европа се нуждае от таймаут, пише POLITICO.

Юбер Ведрин бе довереният съветник по външната политика на Франсоа Митеран и началник на неговия кабинет през последните години на мандата му до средата на 90-те години, както и външен министър в правителството от 1997 г. до 2002 г. Той бе от големите играчи в преговорите, които доведоха до Шенгенското споразумение през 1985 г., стартирането на Европейския паричен съюз през 1990 г., както и когато еврото стана обща валута през 1999 г. Сега обаче Ведрин казва, че Европа се нуждае от пауза.

„В повечето страни днес има между 15% и 20% избиратели, които отхвърлят Европа като цяло и други 15-20%, които остават заклети еврофили. Това оставя едни поне 60% по средата, които бих нарекъл алергични към Европа“, казва Вердин в интервю за POLITICO. “Въпреки това виждаме правителства и партии, които подскачат, искайки ‘повече Европа, повече Европа!’”.

“Ако искате хората масово да отхвърлят Европа, продължавайте все така“, добавя той.

Може би е странно един от архитектите на дипломацията на Митеран да се отдръпне толкова назад от ентусиазма на бившия президент за европейската интеграция. Реакцията на френските политически кръгове показва именно това, като множество от бившите му колеги и съветници на Митеран са особено разгневени от последните му изявления.

Но дори тези, които не са съгласни с него, признават, че Ведрин винаги е бил равнодушен към лиричния ентусиазъм на някои по всичко европейско. През 2000 г. точно, след като германският му колега Йошка Фишер предложи допълнителна европейска интеграция сред твърдо ядро държави, които искаха да продължат напред, Ведрин отхвърли идеята.

„От векове европейците страдат твърде много от лидери, ведещи ги до жестоки разочарования“, каза той.

В книгата си, издадена по-рано тази година - „Предизвикателството пред света“ (Le Monde Au Défi) той защитава идеята, че т.нар. „международна общност“ не съществува – нито в политиката, нито в икономиката. Нищо не може напълно да надхвърли националните интереси, пише той: нито следвоенните идеали, нито следсъветските илюзии, нито глобализирания пазар. Единствената сфера, в която може да се открие подобно нещо, са въпросите за околната среда.

По отношение на Европа Ведрин твърди, че лиричният подход, предпочитан от интеграционистите, „означава, че има опити правителствата да бъдат засрамени заради техния "национален егоизъм" и др. Но в случая говорим за легитимни национални интереси“.

Според него има един-едиствен човек в Европа, който разбира проблема и това е председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Останалите лидери на ЕС също изглежда са се събудили за риска от европейска свръхреакция. В понеделник в Люксембург председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви на среща на дясноцентристката Европейска народна партия заяви, че настояването за повече Европа захранва възхода на популизма.

„Обсебени от идеята за незабавна и абсолютна интеграция не успяхме да забележим, че обикновените хора, гражданите на Европа, не споделят нашия евроентусиазъм“, каза Туск.

Според Ведрин правителствата на ЕС трябва тържествено да обявят „пауза“ на допълнителна интеграция. Той твърди, че обща европейска инициатива на Франция и Германия не би била полезна, ако британските гласоподаватели изберат да излязат от блока на референдума на 23 юни.

„Франция“, казва той, „няма да бъде силна, докато икономиката не се възстанови чрез фискална дисциплина и структурни реформи по начина, по който Герхард Шрьодер го направи в Германия“.

Странно е думите да идват от бивш член на правителство, което ясно и целенасочено в края на 90-те години отказа да се присъедини към манифеста за „Третия път“*, предложен именно от Шрьодер и британския премиер Тони Блеър. Но е също толкова странно да слушаме как Франсоа Оланд възхвалява реформите на Шрьодер, които толкова много презираше като председател на Социалистическа партия по онова време.

На въпрос дали няма противоречие между „паузата“, за която призовава, и все пак желанието му за допълнителна интеграция на еврозоната, Ведрин казва: „Съгласен съм, че има такова. Но трябва да приключим това, което бе направено само отчасти, когато започнахме“.

Според Ведрин ако Великобритания напусне съюза, това ще бъде огромен удар за Европа. Личните му предпочитания са страната, която винаги е била прагматична към ЕС, по-скоро да остане в съюза.

„Великобритания взима всичко хубаво от Европа, но не е част от лошите неща – Шенген и еврото. Защо ѝ е да напуска?“, заявява той.

* Третият път е позиция, близка до центризма, която се опитва да помири дясната и лявата политика, защитавайки съчетаване на десните икономически и левите социални политики.