С постигнатото споразумение за поредния спасителен пакет Гърция и кредиторите й може да предотвратиха нова криза, но по никакъв начин не работят за решаването на по-дълбокия проблем – европейците не искат да влагат парите си там.
Kaпиталовите потоци между останалата част от еврозоната и Гърция са един полезен индикатор за доверието в цялостта на валутния съюз, пише Марк Уайтхаус от Bloomberg. Той може да бъде проследен от данните на гръцката централна банка за капиталите, които изтичат от страната. Стойността расте заради притесненията, че Гърция ще напусне еврозоната.
Идването на власт на премиера Алексис Ципрас и неговата партия СИРИЗА както и продължителните преговори с кредиторите водят до масово изтичане. През годината от юни 2015 насам сума, равна на повече от 40% от годишното икономическо производство на Гърция, е напуснала страната.
Процесът спира, когато Ципрас направи обратен завой през юли и се съгласи да затегне мерките, намаляващи дефицита, в замяна на отпускането на допълнителни заеми. И все пак не много частни капитали са се завърнали в Гърция от тогава – факт, който повлиява на капиталовите контроли и поддържа опасенията за това дали Гърция ще остане в еврозоната.
Трудно е да се мисли за възстановяване на гръцката икономика, докато частният капитал не започне да се връща в много по-голяма степен. Това обаче няма да се случи, докато инвеститорите не повярват в стабилността на финансовата система.
Както отбелязва МВФ, най-голямата пречка е непоносимият държавен дълг. Докато този проблем не бъде адресиран, Гърция няма да успее да посрещне задълженията си към кредиторите.
Други подобни новини четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria
04:41 | 11.09.22 г.