Германия и Международният валутен фонд (МВФ) се опитват да намалят различията си по финансовото спасение на Гърция и да избегнат спор, който може да увреди доверието в еврозоната, коментира Financial Times.
“Уверен съм, че няма да имаме нова криза в и около Гърция и ще постигнем разумен резултат“, заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле след разговори с директора на МВФ Кристин Лагард по време на срещата на финансовите министри на Г7 в Япония. „Без МВФ няма да има разумен изход“, подчерта Шойбле.
Германия и партньорите ѝ от еврозоната са в напрегнати преговори с Фонда преди освобождаването на крайно нужните траншове от спасителния заем за Атина. Тези разговори трябва да се ускорят през следващите дни, тъй като министрите на финансите на държавите от еврозоната искат да постигнат споразумение на срещата си следващата седмица, за да може Гърция да получи достъп до средствата следващия месец.
Председателят на еврогрупата Йерон Диселблум също заяви в петък, че е уверен, че Гърция и кредиторите ѝ могат да постигнат сделка за облекчаване на дълга на срещата на 24 май. "Постигнахме напредък по решаване на дълговите проблеми през последните седмици, затова смятам, че можем да имаме сделка", каза той, цитиран от CNBC.
Без да споменава конкретни имена Диселблум допълни, че лицата, които искат сериозно облекчаване на дългове са смекчили позицията си, а тези, които не са били съгласни на такава стъпка също "малко" са промени мнението си, което помага за преодоляване на различията.
МВФ заплаши да не вземе финансово участие в новия спасителен заем без голямо ново дългосрочно облекчаване на дълговете на крехката гръцка икономика.
След месеци на съпротива Шойбле вече обмисля облекчаване на дълга в замяна на допълнителни икономически реформи. Той обаче иска да избегне искането на съгласие от все по-скептичния германски парламент, който трябва да одобрява всички значителни промени по текущата спасителна програма. Затова Шойбле иска от МВФ големите корекции да бъдат отложени до 2018 г., след като приключи тригодишната спасителна програма за 86 млрд. евро и след парламентарните избори в Германия през есента на 2017 г.
Той обаче не може да си позволи да притиска Фонда твърде много, тъй като ако МВФ напусне програмата, той ще трябва да спечели парламентарно одобрение за продължаването ѝ без Фонда. „Шойбле предпочита да не намесва Бундестага и се нуждае МВФ да остане на линия“, казва представител на еврозоната.
Шойбле публично се съгласи да обмисли облекчаване на дълга на Гърция на 9 май. От конфиденциално съобщение от финансовото министерство към Бундестага, с което FT разполага, става ясно, че подобно облекчаване ще влезе в сила след 2018 г. В него се казва: „допълнителни мерки [за облекчаване на дълга] ще бъдат предоставени при условие, че текущата програма [за спасение и реформи] се приложи напълно до 2018 г.“
Малко вероятно е МВФ да приеме това. Правилата на Фонда не разрешават отпускането на още средства на Гърция преди тя да е готова да обяви уверено, че дълговете са устойчиви, което означава, че трябва да има план за "подстригване" на дълга преди Фондът да се присъедини.
Възможността МВФ да продължи участието си в спасителната програма на Гърция като съветник може да се окаже приемлива за някои германски депутати, най-вече социалдемократичните коалиционни партньори на канцлера Ангела Меркел, но не и за повечето представители на управляващите Християндемократичен съюз (CDU) и Християнсоциален съюз (CSU). „Това е невъзможно“, казва Екхарт Реберг, главен член на CDU/CSU в бюджетната комисия на Бундестага. „Ако всички пасиви са у мен, каква е ползата от съветник?“, коментира той.
МВФ изразява особени опасения за изискването на европейските партньори Атина да поддържа първичен излишък преди плащанията по дълговете в размер на 3,5% от БВП. „Не смятаме, че това е реалистична цел през следващите няколко десетилетия“, коментира говорителят на МВФ Гери Райс, след като институцията ясно показа увереността си, че все още има някакъв начин да се договорят пакет от реформи и облекчаване на дълга. „Вярваме, че това ще означава твърде много икономии“, посочва той.
Този месец фондът предложи Гърция да може да отложи плащанията си по спасителния план до след 2040 г., много след 2022 г., както се предвижда.
В отговор на опасенията на МВФ за това доколко са изпълними целите за излишък, Атина и еврозоната предложиха „условни мерки“ - още реформи, които да стартират автоматично, ако фискалните цели не бъдат постигнати. На други фронтове обаче Шойбле протаква. Представител на финансовото министерство казва: „Не искаме да се налага да представяме някакво официално решение по облекчаването на дълга пред Бундестага, със сигурност не и преди изборите“.
Германия и партньорите ѝ от еврозоната сега разглеждат опциите за облекчаване на дълга, за които няма да има нужда вот от парламента. Европейският механизъм за стабилност например може да емитира облигации с по-дълъг матуритет и да ги фиксира на сегашните ниски лихвени проценти, като спестяванията да бъдат предадени на Атина, за което няма да се изисква вот на Бундестага, смятат още от германското финнасово министерство.
14:40 | 09.09.22 г.