Европейският комисар по правосъдието Вера Юрова заяви, че е недопустимо богатите да могат да крият парите си в чужбина, за да избягват плащането на данъци. Изказването е в съотвествие с усилията на Брюксел в кампанията му срещу агресивното укриване на данъци, разкрито покрай Панамските документи, коментира Financial Times.
Вера Юрова заяви, че проучва начини да засили съществуващите правила, целящи принуждаването на тръстове и компании да разкриват истинските си собственици. Тези правила, договорени миналата година, изискват от страните да създадат регистри, разкриващи „правото на собственост“.
Съществуващото законодателство включва изключения за тръстове от важни части от правилата, което означава, че в някои случаи те не са задължени да регистрират истинските си собственици.
„Трябва да проучим достъпа до регистрите за право на собственост и правилата за тръстовете“, каза Юрова. „Трябва допълнително да увеличим прозрачността“.
Тя добавя: „Нито един обикновен гражданин, който работи здраво всеки ден и плаща данъците си, не може да разбере защо има начини някои хора да скрият парите си от данъчните власти. Не можем да толерираме това – въпрос на честност и справедливост в ЕС е“.
Бившият министър на Чехия, която заяви, че по-стриктните правила ще помогнат и за осуетяване финансирането на терористи и престъпни групи, говори преди среща на финансовите министри на ЕС в Амстердам в петък на тема укриването на данъци.
Плановете на Брюксел може да предизвикат протести в Лондон и Берлин. Изключенията за тръстовете са голяма отстъпка, договорена от Великобритания, в закона от 2015 г. Берлин тогава също оказа натиск, за да осуети исканията информацията за компаниите да стане изцяло публична.
Изтичането на милиони документи от панамска юридическа фирма този месец, което показа как тя е помагала на хиляди лица да скрият парите си, предизвика редица критики към правителствата заради липсата на достатъчно усилия за преодоляване на укриването на данъци.
Британският министър-председател Дейвид Камерън също бе замесен в скандала, след като бе разкрито, че баща му е бил директор на офшорен фонд, консултиран от юридическата фирма Mossack Fonseca. По-късно стана ясно, че премиерът лично се е намесил, за да преодолее опитите за налагане на по-амбициозни европейски правила за повече прозрачност на тръстовете.
В момента тръстовете трябва да се регистрират само ако се счита, че ще генерират „данъчни последствия“ - формулировка, разкритикувана от австрийското правителство като „твърде широка и силно податлива на заобикаляне и избягване“.
Макар че страните имат срок до средата на 2017 г., за да създадат централни регистри, Брюксел сега призовава задачата да бъде приключена изцяло до края на тази година.
Правилата за достъп до тези регистри обаче също са подложени на критики от данъчни кампании. Според тях те са твърде отворени за интерпретация.
Макар че данъчните власти ще имат пълен достъп до тях, членове на обществото ще имат правото да ги проучват само ако могат да покажат „легитимен интерес“, например ако са разследващи журналисти.
Дори тези правила обаче не важат за тръстовете – отстъпка, спечелена от Великобритания. Според страната публичният достъп ще означава негарантирано нахлуване в частния живот на семействата, чието наследство се управлява от някои видове тръстове.
Макар че Великобритания, заедно с Дания, Холандия и Словения, е ангажирана с даването на публичен достъп до информацията за компаниите, Германия подсказа, че публичният достъп ще бъде ограничен до „съответни специализирани неправителствени организации и специализирани журналисти“.
В допълнение към заздравяването на правилата за прозрачност за кухи компании и тръстове, Юрова каза още, че ще засили и други европейски правила, за да се справи с прането на пари, включително чрез по-добра координация на замразяване на активи в блока.
„Ще предложа трансграничните конфискувания и замразяването на тези активи да стане по-ефективно, така че престъпниците да не могат вече да крият активите си в чужбина“, каза тя.
Още за Панамските документи и укриването на данъци четете тук