Гърция и четирите институции, които участват в третата спасителна програма за страната - Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК) и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), подновяват преговорите по прегледа на приложените от Атина мерки по програмата.
Надеждите на гръцкото правителство са разговорите да приключат още в рамките на тази седмица, макар и настроенията сред кредиторите да не са толкова оптимистични. Целта на Атина е до 22 април, когато е заседанието на Еврогрупата, да има подписано споразумение.
Вариант е и да бъде насрочено извънредно заседание на финансовите министри от еврозоната преди православния Великден, който тази година е на 1 май, пише гръцкото издание "Катимерини".
Двете страни имат да изясняват множество проблеми - за необлагаемия минимум, пенсионната реформа, новия приватизационен фонд, както и продажбата на необслужвани кредити.
В момента необлагаемият минимум в страната е 9 545 евро на година. Финансовият министър на южната ни съседка Евклидис Цакалотос е категоричен, че правителството няма да отстъпи под ниво от 9 091 евро, а МВФ настоява за ниво от 8 180 евро.
Източници на "Катимерини" коментират, че Цакалотос вече е намекнал на кредиторите, че ще подаде оставката си, ако искането на Атина не бъде прието.
За предсрочни избори директно вече заговори и премиерът на Гърция Алексис Ципрас. По време на срещи в Париж с френския президент Франсоа Оланд и в Брюксел с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц той коментира, че правителството вече е направило много компромиси и ако изгуби подкрепата на депутатите от управляващата коалиция Сириза - ANEL ще се стигне до предсрочни избори.
През уикенда Цакалотос пък се срещна на два пъти с управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, допълва Greek Reporter. След разговорите си той изрази своя оптимизъм, че до края на тази седмица ще има споразумение с кредиторите и след това то ще бъде разгледано от Еврогрупата.
Междувременно Wall Street Journal съобщи за вариант, който може да донесе така търсения компромис между четворката кредитори на Гърция.
МВФ и европейските кредитори на страната не могат да постигнат съгласие относно нужните стъпки, които да доведат до бюджетен излишък от 3,5% от брутния вътрешен продукт на Гърция през 2018 г. Европа настоява, че за изпълнението на това са нужни ограничения, чрез които да бъдат спестени 5 млрд. евро. За МВФ нужните икономии са от 8 млрд. евро. Според изчисленията на Фонда с европейските предложения бюджетният излишък на Гърция ще бъде едва в рамките на 1,5% от БВП.
Това може да бъде изчистено чрез пакет от допълнителни икономии, който да бъде приложен, ако Атина не успее да постигне фискалните цели. Мерките включват увеличаване на данъците и орязване на разходите и ще доведат до спестяване на 3 млрд. евро.
Според изданието идеята се подкрепя от Германия, която има доминираща роля в еврозоната. Подобна мярка би имала много тежка политическа цена за управляващите, признават обаче кредиторите. Евклидис Цакалотос отказа да коментира публикацията в WSJ с думите, че не е успял да я прочете заради натоварената си програма във Вашингтон, пояснява още Greek Reporter.