С активност от малко над 30-те процента, нужни, за да бъде валиден, със сигурност трябва да си вземем някои поуки от холандския референдум в сряда по споразумението за асоцииране с Украйна, коментира колумнистът за Financial Times Тони Барбър.
По-голямата част от гласоподавателите са отхвърлили споразумението. Броят на хората, останали у дома обаче е толкова висок, поне в сравнение с холандски парламентарни избори досега, че най-сигурното заключение е, че истинският избор на холандския народ е било въздържането. За някои гласоподаватели, които правилно усетиха, че референдумът в много отношения всъщност не се отнася до Украйна, въздържането бе тактика, създадена да направи невалидно цялото това упражнение.
Имайки това предвид, заслужава си да се споменат някои точки. Първо, от начина, по който руските медии отразиха референдума, стана ясно, че Кремъл се надява на резултат, който да представи украинския народ като ненадежден партньор на ЕС. Изключително високото ниво на въздържали се в референдум, който не е обвързващ за холандското правителство, остави тези руски надежди като цяло незадоволени.
По-голямата част от споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна покрива търговски договорки, които влязоха временно на 1 януари. Тези договорки могат да бъдат отменени само с единодушно решение на всички 28 правителства на ЕС, а това няма да се случи.
Правителствата на ЕС са инвестирали твърде много усилия в изграждането на по-близка връзка с Украйна след революцията в Киев през февруари 2014 г. Тези усилия ще продължат, дори ако холандското правителство се чувства неспособно да ратифицира споразумението за асоцииране, както предположи холандският министър-председател Марк Рюте след затварянето на секциите.
Второ, фактът, че референдумът изобщо се случва показва някакво обществено недоволство от качеството на демокрацията и отчетността в ЕС, което европейските политически лидери пренебрегват като съществуваща опасност.
Холандският вот се проведе, защото през март в Холандия влезе в сила закон, който позволява на холандските граждани да свикат референдум по всяко решение на правителството, ако съберат 300 000 подписа за това (от общо 12,5 млн. имащи право на глас).
Евроскептична група, наричаща себе си Geenpeil („Никаква представа“), бе тази, която събра подписите и избра споразумението между ЕС и Украйна като проблем, по който да заяви позицията си.
Целта на групата бе да се възползва от холандското обществено недоволство от разширяването на ЕС към Централна и Източна Европа. Този процес започна през 2004 г. и то по такъв начин, че да дискредитира холандското политическо ръководство и ЕС като цяло.
Холандските евроскептици не могат да кажат, че наистина са спечелили в сряда, но въпреки това е шокиращо, че недоволството от ЕС е развило толкова дълбоки корени в една от шестте страни основателки на съюза през 1957 г. Недоволството е подобно в две други страни от основателите – Франция и Италия.
Не на последно място холандският вот напомня на всички, че трябва внимателно да следим британския на 23 юни по въпроса с членството на страната в ЕС. А резултатът от подобен експеримент на директната демокрация е присъщо непредсказуем.
Точно както много холандски гласоподаватели всъщност не взеха решение по споразумението между ЕС и Украйна, така и много британски избиратели може да отидат до урните през юни, решени да изкажат мнението си по правителството на Дейвид Камерън, или изобщо по всякакви въпроси, а не по членството на Великобритания в ЕС.
Една важна разлика обаче е, че избирателната активност във Великобритания със сигурност ще бъде много по-висока от тази в Холандия в сряда.