Откакто Алексис Ципрас убеди гръцките избиратели да подкрепят трета спасителна програма, след като миналата година цяло лято флиртуваше с държавния дълг, кредиторите от еврозоната имаха желанието да го възприемат за отговорен партньор. Реакцията към изтеклия разговор между представители на Международния валутен фонд (МВФ) обаче показва, че са в голяма грешка, коментира Financial Times.
Гръцкият министър-председател се възползва от стенограмата от телеконференция по преговорите около спасителния заем, за да заяви, че МВФ се опитва да тласне страната към банкрут и в последствие да наложи още по-сурови икономии. В острия си отговор Кристин Лагард почти го обвини в подслушване на представителите и разпространяване на записа.
Ако е вярно, че гръцкото правителство е създало криза в опита да изкара МВФ от преговорите по спасителния заем, то тактиката му е безотговорна. Какъвто и да е източникът на стенограмата, ясно е, че Ципрас иска МВФ да си тръгне. Още веднъж той показва инстинкт към краткосрочни политически печалби и пренебрегване на дългосрочните интереси на страната си.
Изключително непопулярният МВФ в момента е лесна цел за министър-председател, изправен преди критики около управлението на икономиката и бежанската криза и поставен под натиск от възраждащата се опозиция, начело с Кириакос Мицотакис. Вярно е още, че фондът би бил по-суров съдия на фискалното и икономическото представяне на Гърция.
В момента Брюксел настоява, че Гърция е направила почти достатъчно, за да приключи първия си преглед на спасителния заем за 86 млрд. евро – необходима стъпка преди каквото и да е обсъждане на облекчаване на дълговото бреме. Засега МВФ не се е съгласил да се присъедини към усилията за спасяване, тъй като вярва, че договорените досега реформи няма да постигнат целите на програмата.
Ципрас би предпочел да договори облекчаване на дълга без по-стриктните условия и мониторинг на МВФ. Това обаче е нереалистична цел. Европейските кредитори може да искат по-малко от Гърция от гледна точка на структурните реформи. Те обаче настояват на целеви първичен излишък от 3,5% от БВП, който Гърция няма как да постигне със сегашните си политики. Нещо повече, Германия изключва голямо отписване на дълга и е малко вероятно изобщо да се съгласи на такова, ако МВФ не участва.
Изтеклият разговор не издава каквато и да е конспирация, която да принуди Гърция да наложи още по-големи икономии.
Пол Томсън, ръководител на европейския отдел в МВФ, вече заяви в блога си, че сегашната програма не се връзва, че МВФ не може да приеме не толкова строги реформи, ако не са придружени с подходящо облекчаване на дълга, и че както Гърция, така и европейските кредитори трябва да спрат да отлагат трудните решения.
Неговите лични коментари – представящи възможността Германия да бъде подложена на натиск и или да приеме облекчаване на дълга, или да види гърба на МВФ, отразяват същото чувство на безсилие. Те отразяват и опасенията на МВФ, че преди да бъде намерен компромис, Брюксел още веднъж ще позволи на разговорите да се проточат, докато Гърция не достигне ръба на дефолта – най-вероятно през юли, когато е следващата голяма вноска по заема.
Сценарият е напълно реалистичен. Преговорите на ЕС с Гърция през последните шест години могат да бъдат описани като стратегия тип „продължавай и се преструвай“ като на всеки етап оставя нерешени проблеми, които да бъдат разгледани при следващата криза. МВФ може да няма лесно решение на болките на Гърция, но поне настоява за честност и е единствената организация разтревожена за дългосрочните структурни реформи, нужни, за да може страната да просперира в еврозоната.
Всеки с интерес към бъдещето на Гърция и на еврозоната би трябвало да иска фондът да продължи участието. Нито Брюксел, нито Атина трябва да му дават нов повод да се оттегли.
05:28 | 12.09.22 г.