fallback

Призракът на национализма в Европа

Според експерт Европа има по-значителен проблем за решаване от агресията на Русия и заплахата от ИДИЛ

17:39 | 03.04.16 г. 40

Миналия месец министрите на отбраната на страните от НАТО се срещнаха в Брюксел, за да обсъдят двата най-големи проблема пред трансатлантическата сигурност: новата агресия на Русия и терористичната заплаха от процъфтяващата ИДИЛ.

Нерешено обаче е най-непосредственото и може би най-значителното предизвикателство на Европа – повторният национализъм на европейската политика, което води до екзистенциална заплаха за Европейския съюз (ЕС). В крайна сметка изправянето пред тази непосредствена криза ще бъде критично важно за постигането на успех спрямо предизвикателствата, идващи от Русия и ИДИЛ, пише бившият американски представител в НАТО и председател на Chicago Council on Global Affairs Иво Даадлер за POLITICO.

Когато става въпрос за днешните съображения по сигурността на Европа – Русия и ИДИЛ, министрите на отбраната на НАТО има защо да изпитват известен оптимизъм.

Военният министър на САЩ Аш Картър пристигна в Брюксел след изявлението си, че САЩ значително увеличава военното си присъствие и възможности в Европа. Вашингтон ще увеличи четири пъти годишните си разходи, за да подкрепи европейските си усилия за преосигуряване – включително изпращайки повече военно оборудване на европейските фронтови линии, по-големи инвестиции в критична инфраструктура за по-бързо укрепване и допълнителни средства за тренинг на други сили на НАТО.

Важно е, че новото оборудване включва и допълнително разполагане на военни части в Европа на ротационен принцип.

По-големите усилия на САЩ идват във време, когато европейските правителства най-накрая спряха да орязват разходите си за защита и всъщност започват да ги увеличават.

Новият стратегически и отбранителен преглед на Обединеното кралство включва заделяне на 2% от БВП за защита, включително увеличавайки поръчките за изключително нужно оборудване. След като години наред поддържа едно и също ниво на разходи, Германия обяви скромно увеличение, по-голямата част от което отива за нови поръчки.

Страните от Източна Европа също заделят сериозни средства, за да подобрят възможностите си, като повече от държавите на фронтовата линия искат да постигнат нивото от разходи от 2% на НАТО до края на това десетилетие, ако не и по-рано.

Преконфигурацията на плановете за защита на НАТО и формирането на единици за бързо разполагане, договорени на срещата на високо равнище в Уелс през 2014 г., са все признаци за ангажимент с цел защита на територията на НАТО. Малко вероятно е Москва да не осъзнава това и ще се замисли, преди открито да заплаши която и да е част от територията на НАТО.

Предизвикателството, наложено от ИДИЛ, обаче е по-непосредствено и трудно за решаване. То също е част от дневния ред на министрите, като Картър призовава колегите си да увеличат военните си ангажименти – специални сили за провеждане на антитерористични операции, обучители на кюрдски и иракски части, бойни самолети за бомбардиране на терористични цели в Сирия, самолети на НАТО за наблюдение при военновъздушни операции, както и финансови средства и оръжия в подкрепа на сили срещу ИДИЛ.

Предизвикателствата от Русия и ИДИЛ са реални и значителни, но добрата новина е, че НАТО осигурява ефективен форум за основните страни, на който да се съберат, договорят координирани стратегии и да принудят дори най-неохотно настроените страни да увеличат ангажиментите си. Това обаче не е така, когато говорим за другото основно предизвикателство срещу Европа – повторният национализъм на европейската политика.

Европа днес е изправена пред екзистенциална криза. Кризата в еврозоната бе по-скоро отложена, отколкото решена – голяма част от най-големите разходи са наложени само върху няколко страни. Европа се бори с бежанската криза през 2015 г., като само няколко страни, начело с Германия и Швеция, и с Италия и Гърция сред тях, поеха по-голямата част от миграционните потоци и отговорност.

Редица европейски страни се опитват да се справят с проблема, налагайки отново граничен контрол, който застрашава свободното придвижване на стоки и хора – крайъгълен камък на ЕС. Придвижването към национализъм достига зенита си във Великобритания, която сериозно обмисля напускането на съюза.

Фокусиран навътре, погълнат в себе си, новият национализъм в Европа представлява сериозна заплаха за европейската сигурност и трансатлантическите отношения.

В продължение на 70 години, започвайки с плана Маршал, САЩ се ангажират с помощ за изграждането на отворена, кооперативна и в крайна сметка обединена Европа – цяла, свободна и в мир. Русия се превърна в сериозна заплаха за тази Европа, когато през 2014 г. нападна Украйна. ИДИЛ представлява подобна критична заплаха за безопасността и сигурността на хората. Но една Европа, която вече не е отворена, отдалечава се от общите решения за сметка на националните, е по-трайно и значително предизвикателство за страните и хората на Европа.

Много европейци разбират това предизвикателство и са решени да му се противопоставят. Но те се нуждаят от помощ, която една много по-ангажирана Америка може и трябва да предостави. Вашингтон трябва да подчертае опасността от сегашната тенденция към нов национализъм, нуждата да се създаде общоевропейска стратегия спрямо бежанците и нуждата Великобритания да остане в Европа. В крайна сметка европейският проект е и до голяма степен американски проект, а провалът му ще нанесе сериозни вреди не само на Европа, но и на САЩ.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 22:57 | 10.09.22 г.
fallback