История от грешки в основата на множеството кризи на Европа

За пръв път в живота ми, пише Волфганг Мюнхау от Eurointelligence за Financial Times, има шанс европейската интеграция да се върне стъпка назад.

"Не мога да прогнозирам дали ще има още терористични атаки, дали Великобритания ще напусне Европейския съюз (ЕС), колко бежанци ще има тази година или следващата или дали кризата в еврозоната ще се завърне. Но съм убеден, че вероятността поне една от тези кризи да излезе извън контрол наистина е много висока", пише той.

За него в ретроспекция е грешка ЕС да създаде единна валута без подходящ банков съюз. Грешка е да било и да се създаде и зона за свободно придвижване без обща гранична полиция и имиграционна политика. "Бих добавил и разширяването на ЕС към списъка – не принципа, а бързината, с който бе осъществено", казва Мюнхау.

Кардиналната грешка на нашето време обаче е решението да се премине през кризата на еврозоната без нужната подготовка. Политическите лидери на Европа не успяха да генерират публична подкрепа за това, от което имаше нужда: създаването на политически и икономически съюз. Вместо това Европейският съвет направи минимума, необходим на системата, за да оцелее до следващия ден.

Има четири канала, по които тази политика допринесе за по-широката нестабилност на ЕС днес.

Първият, и най-очевиден, е че ЕС има капацитета да се справя само с една голяма криза наведнъж. ЕС не е правителство - Комисията е отчасти изпълнителен орган, отчасти администрация и отчасти пазител на европейските договори.

Европейският съвет не е правителство на място, а група от национални лидери, които се събират няколко пъти в годината, за да взимат решения. "Никога не бих заложил срещу откриването на минимални компромиси от страна на Европейския съвет, но винаги бих заложил срещу способността му да решава проблеми на реалния свят.", коментира анализаторът

Той е категоричен, че ефективно решение на кризата изисква изпълнителна власт – нещо, което липсва в ЕС.

Вторият канал се появява чрез сливането, реално или въображаемо, на още две кризи. Гръцката икономика продължава да се свива, а в същото време все повече бежанци са блокирани в Гърция, след като Македония затвори границите си. Това е пример за две реални кризи, които се сливат.

Но има и фалшиви връзки. Полша използва самоубийствените атаки в Брюксел миналата седмица като претекст, за да постави под въпрос ангажимента да приеме 7000 бежанци в съответствие с преди договорена квотна система. Друг пример е взаимодействието между терористичните атаки и перспективата за излизане на Великобритания от ЕС.

По същество те не са свързани, но това не спря лагера, подкрепящ Brexit, да използва нападенията за собствените си тесни политически цели.

Третият канал е икономически. Производството на някои страни от еврозоната все още не е достигнало нивата си от преди кризата. Сигурността, както вътрешна, така и външна, е сред най-засегнатите сфери на икономии. Много правителства откриват, че е по-лесно да намалят разходите за полицията и военните, отколкото за социални програми.

Друг икономически фактор, който спира усилията за решаване на кризата в Европа е разширяващата се дупка на приходите между богатите и бедните, както и между Севера и Юга. Това намалява желанието на богатите северни страни да приемат фискални трансфери, защото те биха били големи и перманентни.

Четвъртият канал е най-важният: Генерална загуба на доверие и политически капитал. С всяка нерешена криза степента на евроскептицизма сред населението расте. Ако се смята, че ЕС не успява да реши проблемите си, естествено е хората да не са толкова склонни да предоставят на блока нови правомощия. Популистките партии вляво и вдясно се възползват от провалите на съюза. Не бих се изненадал, пише Мюнхау, ако някои от тези партии един ден спечели избори в голяма европейска страна.

Комбинацията от тези четири канала перфектно осуетява добрите идеи за нови проекти, целящи европейска интеграция – тези, от които биха спечелили всички, например централни агенции да координират борбата срещу тероризма или сделка по бежанския наплив.

Ако ЕС не беше тотално объркал предишните кризи, хората щяха да гледат на европейската миграционна политика или на антитерористичните оперативни групи с по-отворено съзнание.

"Бихте ли поверили собствената си сигурност на някой, който дори не може да се справи със средноголяма финансова криза? Аз лично не бих", коментира Мюнхау и допълва: "Поради което моите лични предпочитания са шенгенското споразумение да бъде суспендирано за неопределено време, или поне докато суверенитетът отвъд границите, имиграцията и борбата срещи тероризма не се прехвърли изцяло на ниво ЕС – нещо, което не очаквам да се случи".

Икономическата история неведнъж е показвала, че усилията за преминаване през финансови кризи без нужната готовност не работи – Голямата депресия или изгубените десетилетия на Япония са пример за това. За ЕС това бе катастрофална политическа грешка. Не ни доведе единствено до икономическа депресия, от която много страни все още не са се възстановили. Тя унищожи и публичното доверие в ЕС и самата идея за европейска интеграция, заключава анализаторът.