Страните от Европейския съюз (ЕС) трябва да покажат своята солидарност и отговорност, на чиято основа е изграден европейският проект, за решаване на кризата с бежанците. Това заяви комисарят по въпросите на бежанците Димитрис Аврамопулос при посещението си в лагера „Идомени“ в близост до гръцко-македонската граница.
„Изграждането на стени не е решение“, коментира той и поиска незабавно изпълнение на поетите ангажименти от останалите държави в общността по плановете за релокация на бежанци.
Аврамопулос коментира, че целта на визитата му в лагера е да покаже подкрепата на ЕС към „обезверените хора, поставени при драматични условия“. Той гарантира, че всички бежанци, които се нуждаят от международна защита ще я получат, но незаконните имигранти ще бъдат връщани обратно.
„Тези, които пристигат в Европа трябва да спазват правилата и законодателството“, категоричен беше комисарят в разпространено във видеосистемата на Европейската комисия (ЕК) изявление от лагера в Идомени. Той посочи още, че ЕС застава зад Гърция, която пък от своя страна вече изпълнява задълженията си – изградени са т.нар. „горещи точки“ на гръцките острови, заработили са и приемните центрове за бежанци.
„Гърция обаче не може да се справи сама“, допълни Аврамопулос.
Междувременно Съветът даде зелена светлина на спешния механизъм за финансова подкрепа за бежанците, съобщиха от институцията. Според предложението „фронтовите“ страни в тази криза ще получат 700 млн. евро в следващите три години, за да могат да се справят с бежанската вълна.
През 2016 г. по този механизъм ще бъдат разпределени 300 млн. евро, като голяма част от тях ще бъдат насочени към Гърция. След затварянето на „Балканския маршрут“ в страната има 45 хил. бежанци, от които 12 хил. души са в лагера край Идомени на гръцко-македонската граница.
От ЕС се надяват едно от решенията на тази криза да дойде от споразумението с Турция, което беше договорено по време на заседанието на Съвета на ЕС на 7 март. В последните дни обаче се появиха опасения, че в крайна сметка до финализиране на документа може и да не се стигне.
Притесненията са свързани основно с критиките, че идеята за реадмисия на нелегални имигранти може да е в нарушение на международните права на бежанците. От друга страна ЕС може да се изправи пред негативната реакция от страна на Кипър, свързана основно с нерешения от десетилетия Кипърски въпрос за разделението на острова.
За да се опита да тушира подобни настроения, в Никозия днес е председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск. Той призна, че изготвеното от Турция, Германия и Холандия принципно споразумение има нужда от доработване, така че да стане приемливо за всички страни в ЕС и всички европейски институции. „Трябва да сме сигурни, че всеки ще получи индивидуална оценка в Гърция преди да бъде взето решение за връщане в Турция“, коментира Туск.
Той посочи още, че при изготвянето на споразумението ще бъде взето предвид и опасенията за отваряне на алтернативни маршрути за бежанците, като например през България.
„Сътрудничеството с Турция минава отвъд миграцията. Сегашната ситуация дава възможност за подновяването на връзките между ЕС и Турция“, смята председателят на Съвета. Той допълни, че „Кипър е важен колкото Германия, Франция, Холандия и всяка друга държава членка на ЕС“. „Нито една трета страна никога може да бъде по-важна от който и да е член на ЕС“, заяви Доналд Туск.
Пред журналисти кипърският президент Никос Анастиадис обаче попари надеждите на Туск. Той коментира, че Кипър няма да одобри отварянето на нови глави в преговорния процес на Турция, докато Анкара не изпълни своите ангажименти, описани в преговорните рамки, съобщава „Катимерини“.