За Европа по-скоро се задава изгубено десетилетие, каквото виждаме в Япония. Основната цел на наливането на пари беше да не се допусне възникването на депресия като тази от 30-те години. Наистина това не стана, но липсва възстановяването. Това коментира икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев в предаването Boom&Bust по Bloomberg TV Bulgaria.
„Вече е 2016 г. и растежът изобщо не е толкова устойчив и висок, колкото трябва да бъде. Структурните проблеми от началото на кризата продължават да съществуват“, добавя икономистът.
„Данните показват, че новите пари отиват във финансовите институции, които разширяват пасивите си, и за финансиране на дълга на правителствата. В много по-малка степен те достигат до реалната икономика“, заяви още той.
Според икономиста в институт „Отворено общество“ Георги Ангелов се наблюдава сблъсък между дългосрочно правилните мерки за вдигане на капиталовата адекватност на банките и краткосрочния ефект от спада на кредитирането, който е в посока рецесия.
В хода на разговора бе достигнат изводът, че трябва да се промени структурно банковата система и тя да стане по-стабилна и по-малко зависима от ливъридж и частични резерви.
Икономистите коментираха и големите страховете от дефлация. Те подчертаха, че съвременната икономика в голяма степен е стъпила на задлъжнялост, при която без инфлация или икономически растеж дългът се оказва необслужваем.
Относно кредитния пазар в България Петър Ганев подчерта, че в момента основният фокус е извършващият се преглед на качеството на активите. Според него има доста добри възможности за отпушване на кредитирането след края на проверката.
Георги Ангелов коментира тенденцията, че търсенето на доходност вече се насочва към най-рисковите играчи. Според Ганев отрицателните лихви не влияят значително на българския фиск, тъй като проблемите там са структурни.
Участието на икономистите при Владимир Сиркаров и Кузман Илиев гледайте във видеото
06:12 | 14.09.22 г.