Франция ще премести имигрантския лагер край Кале на Острова и ще посрещне с червен килим банкерите, които ще избягат от Лондон, ако Великобритания напусне Европейския съюз (ЕС). Това коментира министърът на икономиката на Франция Еманюел Макрон малко преди старта на традиционната годишна англо-френска среща на върха, съобщава Financial Times.
Макрон подчертава, че евентуално напускане на ЕС би довело до разпад на двустранната сделка с Франция, известна като Споразумението от Льо Туке. Документът позволява на Великобритания да извършва граничен контрол и да задържа нежеланите имигранти от френската страна на Ламанша.
В интервю за изданието френският икономически министър казва, че очаква хиляди заети във финансовия сектор на Острова да се преместят във Франция, ако техните финансови институции изгубят “паспортите” си да оперират в ЕС. “В деня, в който развръзката се разплете, мигрантите вече няма да бъдат в Кале и финансовата паспорт ще работи по-зле”, коентира той.
Макрон направи отправка към поканата на британския премиер Дейвид Камерън към френските фирми, когато през 2012 г. Париж реши да вдигне данъците. Той посочи още, че Великобритания ще загуби пълния си достъп до единния пазар на ЕС. "Тези, които решават да напуснат единния пазар, няма да бъдат в състояние да осигурят същите условия”, каза той.
Макрон допълни, че “колективната енергия на ЕС ще бъде изразходена за развиване на съществуващите връзки, а не повторно създаване на нови, ако британските гласоподаватели отхвърлят членството”.
Камерън е обвинен от евроскептиците, че всява паника, след като заяви ,че имигрантският лагер край Кале може да се премести от другата страна на Ламанша. Сега обаче един от водещите френски министри потвърди, че това може да се случи.
Британският премиер работи с френското правителство, за да координира съобщенията, насочени към убеждаване на британските гласоподаватели, че е по-безопасно страната да запази членството си в съюза.
На срещата в Амиен, която започва днес, Камерън и президентът на Франция Франсоа Оланд се очаква да кажат, че "ЕС дава по-голяма сигурност и по-голяма сила”. Двамата ще се ангажират и с "безмилостна" битка срещу тероризма. Лидерите на Великобритания и Франция се очаква също така да се договорят за нова съвместна инвестиция в размер на 1,5 млрд. паунда в проект за военни самолети, както и да се договорят за по-нататъшния обмен на информация за борба срещу терористичните атаки.
Изданието посочва, че се засилва натискът върху френското правителство да предотврати струпването на хиляди търсещи убежище в лагерите в страната в опита им да прекосят Ламанша и да стигнат до Великобритания. През тази седмица френските власти започнаха да събарят лагера край Кале, по-известен като “джунглата”. Имигрантите обаче се преместват в още по-голяма близост до контейнерите за транспортиране през тунела.
Макрон коментира в интервюто, че ЕС като цяло ще бъде отслабен от отбранителна, дипломатическа и икономическа гледна точка, ако Великобритания напусне съюза. Независимо от изхода на британския референдум, който ще се състои през юни, обаче ЕС ще трябва да възобнови отново процеса по интеграция, допълни той.
“ЕС няма друг избор, освен да се превърне в истинска военна и дипломатическа сила, нещо, което не успява да постигне най-вече от липсата на амбиция", казва той.
"Ако Великобритания решава да остане, ние ще избегнем най-лошия сценарий, но се намираме в ситуация, в която Великобритания ще изисква прилагането на новите условия, които договори с Брюксел. Други страни може да се изкушат да направят същото”, каза още Еманюел Макрон, като намекна за антиевропейските настроения във Франция, Полша, Испания, Холандия и Германия.
От 2008 г. насам, на солидарността между членовете на ЕС е сериозно разтърсена заради серията от външни кризи – първо фалита на Lehman Brothers и последвалата финансова криза, а сега и бежанската криза. Според Макрон решенията се крият в споделянето на риска и сътрудничество, а не към връщането към националистически политики.
Макрон обаче отказва да обвини Германия в едностранни действия по отношение на бежанската криза. Според него “бихме могли да кажем същото за Франция за други въпроси".