Разгромът на европейските банкови акции тази година предизвика опасения за това колко под нулата Европейската централна банка (ЕЦБ) може да свали лихвените проценти без да нанесе твърде много вреда на печалбата на кредиторите, коментира Financial Times.
Обещанието на председателя на ЕЦБ Марио Драги от края на януари да „разгледа и вероятно преосмисли“ политиката на централната банка засили очакванията за още облекчаване. През последните седмици предприемането на допълнителни действия стана почти сигурно, след като няколко различни фактори са на път да помрачат икономическите настроения в Европа.
Залязващите перспективи за скорошно повишение на лихвените проценти в САЩ засили еврото спрямо долара. По-силна валута прави задачата на ЕЦБ да постигне целевата си инфлация от малко под 2% дори по-трудна, тъй като тя понижава разходите за стоки, внасяни в региона. Пазарните очаквания ЕЦБ да постигне целта си след пет години отслабнаха, а инфлацията изглежда е на път да се върне обратно на отрицателна територия през следващите месеци.
Острият неочакван спад на германското промишлено производство през декември и слабите търговски данни подчертават риска възстановяването на еврозоната да не бъде толкова силно, колкото предполагат проучванията. Анализаторите очакват данните за БВП, които трябва да бъдат представени в петък, да покажат, че растежът не е успял да нарасне през последното тримесечие на миналата година. Средната прогноза е, че ръстът ще остане без промяна на ниво от 0,3%.
„Европа не е в рецесия, но очакванията колко силно ще бъде възстановяването трябва отново да станат по-реалистични. Растежът не е толкова силен, колкото европейците си мислят“, казва Ричард Баруел, икономист в BNP Paribas Investment Partners. “Те все още могат да направят още много изстрели, но има доста аргументи в защита на невъзможността на ЕЦБ да постигне много, намалявайки лихвените проценти“.
Лихвените проценти таксуват резервите на банките, пазени в хазната на ЕЦБ, и заедно с количественото облекчаване се превърнаха в един от най-важните стълбове на паричната политика на еврозоната.
През декември миналата година лихвеният процент по депозитите бе намален до -0,3%, а някои очакват още едно понижение с поне 10 базисни пункта през март.
Отрицателният лихвен процент по депозитите би трябвало да допълни количественото облекчаване като принуди банките да търсят по-рискови възможности за кредитиране и активи, за да компенсират загубите по лихвения марж. Този т.нар. „ефект на релабансиране на портфейла“ помага да се насърчи растежа, осигурявайки средства на жадни за кредити части на региона и понижавайки разходите за заеми за по-рискови държави и компании. Отрицателните лихвени проценти се разглеждат и като един от най-ефективните начини за отслабване на еврото.
Въпреки това възгледите на централните банкери за нивото, до което лихвените проценти трябва да паднат, се различават. Протоколът от вота в ЕЦБ през декември показва, че някои от централните банкери, които са били срещу допълнително закупуване на активи по количественото облекчаване, биха подкрепили по-дълбоко понижаване от 20 базисни пункта на лихвения процент по депозитите до -0,4%.
Централните банкери обаче се страхуват и от влиянието на отрицателните лихвени проценти върху рентабилността на банките. Кредиторите не са склонни да прехвърлят разходите за отрицателните лихвени проценти на клиентите си и поемат почти целия удар сами.
Проучване на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements – BIS) предполага, че влиянието върху рентабилността става все по-драстично с времето, тъй като краткосрочните ползи, например по-ниските лихви при неизпълнение на задълженията по заемите, изчезват.
Последният спад на акциите на банките от еврозоната отчасти отразява опасенията за влиянието на допълнително понижение на лихвените проценти. Deutsche Bank, един от най-зле ударените кредитори от срива на банковите акции, твърди, че вместо да карат банките да поемат по-голям риск, отрицателните лихвени проценти имат обратния ефект, принуждавайки инвеститорите да залагат на облигации вместо на акции.
„В светлината на последните развития темата за отрицателните лихвени проценти и рентабилността на банките определено изглежда е на преден план в съзнанието на инвеститорите“, казва икономистът в Nomura Ник Матюс. „Някои централни банкери явно смятат, че има пространство за намаляване на лихвените проценти. Но още по-отрицателни лихвени проценти може допълнително да изнервят ситуацията“.
Малко вероятно е преди края на този месец да започнат сериозни обсъждания по това както ще направи управителният съвет на ЕЦБ на 10 март. Една от възможностите е ЕЦБ да последва централната банка на Япония и да въведе стъпаловидна система на лихвените проценти, за да не позволи на банките да губят пари по по-голямата част от резервите си. Това обаче ще намали натиска върху банките да инвестират в по-рискови активи.
„Ситуацията със сигурност не е лесна“, казва икономистът в Goldman Sachs Дърк Шумахер. „Можете да въведете стъпаловидна система на лихвените проценти, но тогава потенциално подкопавате ефекта на ребалансиране на портфейла. Трудно е да се каже какво ще бъде финалния резултат“.
19:21 | 09.09.22 г.