fallback

Централната банка на Италия - бастионът с разклатена репутация

Институцията си навлече критики заради управлението на банковата криза в страната

21:37 | 08.02.16 г. 4
Автор - снимка
Редактор

Централната банка на Италия отдавна се смята за бастион на компетентност и стабилност в третата най-голяма икономика в еврозоната – противотежест на често неуравновесеното икономическото стопанисване на правителствата в Рим, пише Financial Times.

Масираните разпродажби на акциите от италианския финансов сектор от началото на годината обаче засили обвиненията, че институцията не е успяла да защити банковия сектор на фона на опасенията за по-строгите правила за спасяването на банки в Европейския съюз (ЕС).

“Централната банка на Италия трябва да бъде обвинена на първо място, защото е отговорна за мониторинга над банките, които са в беда или изпитват проблеми”, коментира Рикардо Пулизи, икономист и съветник на дясноцентристката политическа група Italia Unica.

Според него институцията омаловажава проблема с необслужваните кредити, въпреки че той е добре известен.

Натискът върху централната банка се засили през ноември след спасяването на четири малки регионални банки в централната част на Италия. Хиляди дребни инвеститори освен това отчитат големи загуби заради новите изисквания на ЕС за управление на банковите фалити.

Натискът се засили още повече през последните седмици заради срива на банковите акции, което увеличава въпросителните около здравето на финансовите институции в страната.

Игнацио Виско, който през 2011 г. пое поста на управител на централната банка в Италия след Марио драги, се изправи пред тежки протести, заради които депутатите от опозицията призоваха за оставката му. Правителството на премиера Матео Ренци обаче публично обяви, че има пълно доверие на Виско и централната банка.

Все пак кабинетът предприе някои стъпки – призова за парламентарно разследване на регулацията на спасените банки и посочи свой собствен представител, който да обработва исканията на инвеститорите за обезщетения. Това в известен смисъл изразява или лично неудовлетворение, или най-малкото се прави опит централната банка да се посочи като удобна мишена с цел снемане на вината от допуснатите грешки по време на банковата криза, отбелязва изданието. 

“Ако се върнем към 2010 г., мантрата в Италия беше, че банките са добре. Същата мантра продължава да се повтаря”, коментира директор на банка в страната, пожелал анонимност. Той допълва, че съществува проблем с непризнаване на реалността.

Служителите на централната банка на страната защитават работата си, като посочват, че институцията има десетилетен опит в предотвратяването на банкови кризи. Те коментират, че необслужваните кредити са следствие от най-дългата и най-дълбоката рецесия в историята на страната, а институцията не пренебрегва увеличението им и е принудила финансовите институции да увеличат провизиите през 2013 и 2014 г.

Конкретни обвинения, отправяни към италианската централна банка, звучат противоречиво, пише изданието. Едно от тях е, че институцията е трябвало да убеди правителството да спасят банките с парите на данъкоплатците, каквото направиха други страни по време на финансовата криза.

Друго обвинение е, че институцията е трябвало да е по-агресивна в принуждаването на банките да наберат капитал като буфер срещу лоши кредити. Според критиците на централната банка тя е била и твърде снизходителна с банките, които са управлявани лошо, и е трябвало да наложи консолидация в сектора.

Друго обвинение е, че институцията не е налагала волята си достатъчно силно в преговорите с ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ) за стрес тестовете на банките.

През миналия месец Виско поиска преразглеждане на правилата за спасяване на финансовите институции, но според критиците това се е случило със закъснение. Това предизвика напрежение в Брюксел и Франкфурт, където се смяташе, че правилата са окончателно уредени.

Предстои и още един тест за италианската централна банка – дали тя ще може да принуди някои от затруднените банки да се слеят и да продадат необслужваните кредити на частни купувачи чрез правителствената схема, наскоро одобрени от ЕС.

Дори и защитниците на банката твърдят, че тя не разполага с влиянието, което някога е имала. Други обаче смятат, че критиките към нея не са оправдани. “До вчера централната банка на Италия беше уважавана, независима институция, а сега това е източникът на всички наши проблеми – това е неоправдана шизофрения”, коментира Паоло Гарона, генерален секретар на Италианската федерация по банково дело и финанси. Според него институцията е направила каквото е могла, въпреки че признава, че е можело да се справи и по-добре.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 05:46 | 13.09.22 г.
fallback