Това е един непримирим свят, заяви гуверньорът на централната банка на Англия Марк Карни. Марио Драги вероятно ще трябва да се съгласи с изказването му, коментира Bloomberg.
Докато председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) налива стимули за милиарди евро в икономиката всеки месец, той отчита продължително разширяване на еврозоната и бавен спад на безработицата. Драги обаче е изправен и пред външни сили, включително забавяне на развиващите се пазари и срив на цените на петрола, които заплашват да свалят инфлацията обратно под нулата.
Всичко това, събрано на едно място, помрачава перспективите – Европейската комисия току-що понижи прогнозите си за 2016 г., а това означава, че Драги, който трябва да следи ценовата стабилност, отново обмисля стимули само няколко месеца, след като увеличи усилията си. Макар че данните тази седмица вероятно ще покажат, че икономиката на еврозоната се е разраснала за 11-то поредно тримесечие в края на 2015 г., темпът е скромен и не е достатъчен да компенсира глобалния дефлационен натиск, засягащ региона.
„Вътрешното търсене е нормално, външната среда е тази, която не осигурява достатъчно тласък“, казва Марко Вали, главен икономист за еврозоната в UniCredit Bank в Милано. „Това няма да се промени бързо в скоро време“.
19-членният регион вероятно се е разраснал с 0,3% през четвъртото тримесечие, твърдят икономисти, анкетирани от Bloomberg. Очаква се растежът през 2015 г. да е 1,5%, най-доброто годишно представяне от 2011 г. насам.
Такъв тип растеж „трябва да се счита за нормален при сегашния климат“, казва Карстен Юниос, главен икономист в Bank J Safra Sarasin в Цюрих. „Еврозоната има проблем с инфлацията, не с растежа“.
И все пак поддържането на този ограничен тримесечен темп е трудно: икономическото доверие се е понижило в началото на годината, а индексът на мениджърите по поръчките (PMI) е спаднал до 4-месечен минимум през януари. Индексът STOXX 600 също отчита понижение от 13% тази година, а индексът на доверието сред инвеститорите Sentix е достигнал до най-ниското си ниво от над година през февруари.
В допълнение на глобалните спирачки еврозоната се бори и с местни проблеми, включително високи нива на дълг в някои страни и бежанска криза. ЕЦБ иска правителствата да направят повече структурни реформи, за да подпомогнат укрепването на основите на икономиката.
От централните банки като ЕЦБ „се очаква да направят твърде много“, каза Мохамед Ел-Ериан, главен икономически съветник на Allianz, за телевизия Bloomberg в петък. „Централните банки не могат да вдигнат икономиката сами и знаем, че има много разходи и рискове, съпътстващи щети, от зависимостта само върху централните банки“.
Европейската комисия в четвъртък понижи прогнозите си за растежа през 2016 г. до 1,7% от 1,8% и каза, че Германия, Франция и Италия – най-големите икономики в региона, ще се представят по-зле от очакваното преди три месеца. Комисията смята, че инфлацията ще бъде на ниво от само 0,5% през тази година.
Същия ден Драги каза, че има „сили в глобалната икономика днес, които искат да задържат инфлацията ниска“. Карни пък говори за „непримирима глобална среда и устойчива турбуленция на финансовия пазар“.
За ЕЦБ, която има мандат за ценова стабилност, предизвикателството е да върне инфлацията обратно до целевата от малко под 2%. Макар че нивото ѝ е достигнало 0,4% през януари – най-високото ѝ от октомври 2014 г., централните банкери очакват по-слабите цени на петрола да я свалят отново през следващите месеци.
Обезпокоен, че инфлационните очаквания може се понижат сериозно, задействайки отрицателна спирала и забавяне на разходите, което ще намали търсенето, управителният съвет на ЕЦБ заяви, че на следващата си среща на 10 март ще реши дали са необходими още действия.
„Еврозоната не е имунизирана към сътресенията на финансовите пазари и слабостта на други места, като последните данни се оказват разочароващи“, казват анализатори от ING. „В същото време инфлацията вероятно ще остане ниска заради нови спадове на енергийните разходи, като ЕЦБ се тревожи, че продължителен период на отрицателна основна инфлация може да доведе до допълнителни понижавания на инфлационните очаквания“.
13:20 | 10.09.22 г.