Според председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги фактът, че инфлацията е слаба на глобално ниво, няма да спре банката да увеличи стимулите в еврозоната, ако има нужда от това, съобщава Bloomberg.
“Има сили в глобалната икономика днес, които искат да задържат инфлацията ниска“, заяви председателят на ЕЦБ в свое изказване във Франкфурт в четвъртък. „Това, което има значение, е, че централните банки действат в рамките на мандатите си, за да ги изпълнят. В еврозоната това може да създаде предизвикателства, различни от тези в други юрисдиксции, но тези предизвикателства могат да бъдат смекчени. Те не оправдават бездействието“.
Централните банки по света обсъждат как да се справят със забавянето на световната търговия и срива на цените на петрола, които потискат инфлацията. Централната банка на Англия трябва да определи политиката си в четвъртък и да публикува доклада си за инфлацията, като инвеститорите не прогнозират увеличаване на разходите за заеми през следващите две години. Федералният резерв на САЩ сигнализира, че може да отложи планираното за март повишаване на лихвения процент, докато централната банка на Япония пък въведе отрицателни лихвени проценти.
ЕЦБ в момента преразглежда паричната си политика, като на 10 март централните банкери ще решат дали сегашната програма на отрицателни лихвени проценти и планът за изкупуване на облигации за 1,5 трлн. евро са достатъчни. Потребителските цени в еврозоната са се повишили с годишен темп от 0,4% през януари, а нивото им вероятно ще стане отрицателно през следващите месеци.
Макар че безработицата в еврозоната през декември се е понижила до най-ниското си ниво от четири години насам, компаниите в сферата на производството и услугите в региона са намалили цените си през януари с най-бързия темп от почти година. Това подчертава опасенията, че слабата инфлация вече е вкоренена в икономиката.
„Ако не се „предадем“ пред лошата инфлация, а ние определено няма да го направим, при стабилни условия, то тя ще се завърне към нива, съответстващи на нашата цел“, каза Драги на събитие, организирано от германската Bundesbank. “Ако, от друга страна, капитулираме пред „неумолимите дефлационни сили“ или изчакваме дългите периоди на преход на инфлацията да отминат, всъщност само ще запазим дефлацията за постоянно“.
Официални представители, включително председателят на Bundesbank Йенс Вайдман, който също присъства на конференцията, твърдят, че централните банкери трябва да се вгледат внимателно в краткосрочните фактори като срива на цените на петрола. Според Драги макар понижаващите се енергийни цени да са вследствие на срива на суровия петрол, колкото по-дълго инфлацията остане ниска, толкова по-голям е рискът за отслабване на инфлационните очаквания, които да подкопаят икономиката.
„Дори това, което започна като положителен шок на предлагането, може да се превърне в отрицателен шок на търсенето“, каза Драги. „В контекста на продължителната ниска инфлация паричната политика не може да е спокойна по отношение на последователни шокове в предлагането“.
Председателят на ЕЦБ отвърна и на други аргументи срещу агресивните действия на централната банка, включително рисковете за финансовата стабилност, които според него са ограничени, и уникалната структура на еврозоната. Той отбеляза, че валутният блок има сегментиран банков и капиталов пазар и му липсва единна фискална власт. Според него могат да бъдат изготвени мерки срещу това.
„Не може да има съмнение, че ако трябва да приемем по-експанзионистична политика, рискът от странични ефекти няма да стоят на пътя ни“, каза Драги. „Винаги целим да ограничим изкривяванията вследствие на политиката ни, но това, което е на първо място, е целта ни да стабилизираме цените“.
12:47 | 11.09.22 г.