Перспективите пред най-слабата икономика в Европа в момента зависят от това как ще продължат разговорите между гръцкото правителство и кредиторите му, казват бизнесмени, официални представители и икономисти.
Последните разговори на Гърция с Международния валутен фонд (МВФ) и европейските институции, започнали този месец, предизвикват още страхове, че ще бъде нужно по-остро намаляване на разходите и увеличаване на данъците, за да се отключат спасителните заеми, коментира Wall Street Journal.
Правителството на министър-председателя Алексис Ципрас е хванат по средата между исканията на кредиторите за намаляване на фискалните разходи, включително на пенсионните, и натиска от измореното от икономии общество.
Профсъюзите в публичния и частния сектор свикаха национална стачка в четвъртък, за да протестират срещу предложението за пенсионни промени, третата подобна, откакто водената от Ципрас партия СИРИЗА бе преизбрана през септември.
Към стачката ще се присъединят и фермерите, които през последните седмици се борят срещу премахването на данъчните облекчения в земеделския сектор, блокирайки пътищата.
Продължителните разногласия между правителството и кредиторите може да навредят на доверието на бизнеса и потребителите и, в най-лошия случай, дори да възобновят перспективите за дефолт по дълговете на Гърция и излизане от еврозоната, повтаряйки миналата година.
Споразумение също няма да се окаже голямо успокоение, тъй като то може да доведе до нов кръг от икономии, които да ограничат сериозно търсенето.
Предвид факта, че икономиката все още се бори с капиталовия контрол, наложен през юни, много икономисти казват, че е вероятна още една година на рецесия, което ще задълбочи 8-годишния срив, заличил четвърт от икономическата активност и вдигнал безработицата до 25%.
Правителството се надява, че рецесията най-малкото ще бъде плитка. Финансовото министерство прогнозира брутния вътрешен продукт (БВП) да се свие с 0,7% тази година спрямо 1,3%, предвидени в спасителния план, изготвен миналото лято заедно с еврозоната и МВФ.
Други анализатори не са толкова оптимистични обаче. От анкета на WSJ сред 10 икономисти става ясно, че те очакват БВП да се свие с 1,5%. Прогнозите силно варират – от 2,9% до 0,2%. Но колкото по-скорошни са прогнозите, толкова по-лоши са те, а дори оптимистите потискат ентусиазма си.
Отчасти това отразява опасенията, че отслабването на глобалния растеж може да се отрази негативно на Гърция, най-вече чрез жизненоважния туристически център.
Основната причина за опасенията обаче е подновената борба на Атина с МВФ и еврозоната.
Ако Гърция бъде принудена да намали пенсиите – реформа, която ще намали силно приходите на домакинствата, но и която според МВФ Гърция не може да поддържа, крехкото мнозинство на правителството в парламента може да се пропука, предизвиквайки политическа криза.
„Рекордно високата безработица, капиталовият контрол и по-стегнатата фискална политика ще продължат да налагат натиск върху икономиката“, казва Диего Искаро, икономист в базираната в Лондон IHS Global Insight. Колко по-лошо ще стане „ще зависи от политическите развития“.
Колкото по-дълбоко е свиването, толкова по-вероятно е правителството да не постигне бюджетните си цели, което ще доведе до натиск от кредиторите за въвеждане на още ограничения на разходите и повишения на данъците.
Ръководителят на МВФ Кристин Лагард е заявила на гръцкия премиер Алексис Ципрас в Давос, Швейцария, в края на януари, че Гърция се нуждае от намаляване на пенсиите, за да постигне фискалните си цели, твърдят запознати източници.
Ципрас обеща да защити сегашните пенсии. Правителството иска да свие огромния финансов дефицит на системата по друг начин, включително увеличавайки вноските на бизнеса и самоосигуряващите се лица.
Предложението на правителството не е убедително за МВФ, но вече предизвика забележително противопоставяне от страна на гърците.
Според някои фирми предложението ще застраши оцеляването им, тъй като наред с други промени, реформата ще премахне по-ниските нива на вноските за бизнеса в селските райони.
06:57 | 13.09.22 г.