Безусловен базов доход за Швейцария?

Да работиш или да не работиш, за да оцеляваш? Това скоро може да не е тема за размисъл, поне в Швейцария.

Сега вече е ясна и датата. На 5 юни швейцарците ще гласуват на референдум предложение, според което всеки швейцарец ще получава 2 500 швейцарски франка (2 450 долара) месечно без значение дали работи, или не, пише в свой обзор Deutsche Welle.

Темата за безусловния базов доход е широко дискутирана от дълго време в Европа, но сега ще бъде подложена на сериозен дебат в Алпийската република. 

Принципът на безусловния основен доход e на всеки гражданин, от бедния клошар до милиардера, редовно да се изплаща определена сума без проверка или задължение за връщане, както и без доказване на работно място. 

Зад швейцарската инициатива, която инициира референдума, стои колоритен микс от различни групи от Базел, Цюрих, Берн и Западна Швейцария. Нейният най-виден представител е 49-годишният Даниел Хани, съсобственик на къща за културни сбирки и кафе в бивш банков офис в центъра на Базел, където е базирана и най-голямата група от организаторите. Те в голяма степен са действали независимо един от друг, въпреки съвместната инициатива, казва Хани. Дори и по време на горещата фаза на предизборната кампания те ще се консултират само неофициално, пише германското списание Der Spiegel.

Инициативата постоянно привлича общественото внимание. Когато през октомври 2013 г. в народното събрание на страната бяха внесени 126 хил. подписа в подкрепа на идеята за референдума, осем милиона монети от по пет сантима (0,05 франка) бяха изсипани от инициаторите на площада Bundesplatz в Берн.

Снимката от тази акция украсява корицата на книгата „Какво ще липсва, ако всичко е налице“, която се разпространява за референдума и която е написана от Хани заедно с 20 години по-младия германски икономист и философ Филип Ковче. Неофициално двамата са посланици на инициативата.

„Повечето хора всъщност искат да водят смислен живот. Може би ще решат да починат месец или три месеца след въвеждането на безусловния базов доход. След това обаче ще им омръзне и те ще се върнат на работа“, отбелязва в интервю за ТАСС Даниел Щроб, координатор на комитета по организиране на референдума. Той допълва, че всъщност 2 500 франка на месец е скромна сума за швейцарските стандарти и ще е трудно да се живее само с нея, ако не се работи.

Според резултатите от проведено по-рано допитване само 2 процента от хората възнамеряват да напуснат работа след въвеждането на безусловния базов доход, а 8 на сто не изключват такава възможност.

Щроб посочва, че точната сума на безусловния базов месечен доход, който ще могат да получават гражданите на страната, ако кажат „да“ на референдума, все още не е решена. Сумата ще бъде определена от закона и ще представлява „жизнено необходимото равнище" на средствата. Ако размерът на сумата бъде 2 500 франка за възрастни и 625 за деца, то за изплащането на безусловния базов месечен доход ще бъдат необходими около 200 млрд. франка годишно.

Според авторите на инициативата 70 млрд. франка могат да се вземат от сегашните социални и пенсионни държавни фондове, а останалите средства могат да дойдат от приходи от икономическа дейност.

Икономиката няма да претърпи катастрофа от такава реформа, посочва Щроб. Ако сега средната заплата в Швейцария е около 6 хил. франка, в бъдеще, като се вземе предвид безусловния базов месечен доход, тя може да възлиза на 3 500 франка. Сега брутният вътрешен продукт на Швейцария е 600 млрд. франка, а една трета от сумата може да бъде разпределяна между всички граждани, посочват инициаторите на референдума.

Против въвеждането на безусловния базов доход е правителството. През декември той не бе подкрепен и от парламента. Според тях под заплаха може да бъде поставена сегашната система на социално осигуряване, а последствията трудно могат да се прогнозират.

Безусловният базов доход е критикуван често и от бизнеса, който не се радва на перспективата за увеличаване на данъците и намаляването на конкурентоспособността на швейцарската икономика. Профсъюзите пък са на мнение, че с бедността трябва да се води борба като се създават работни места и като се плаща достойна заплата, а не да се изплаща еднакъв за всички безусловен базов доход.

За последно идеята възбуди обществени дискусии през декември, когато се появи информация, че властите  във Финландия обмислят въвеждане на т.нар. Основен национален доход (безусловен базов доход) в размер на 800 евро, който да се изплаща месечно на всеки гражданин и да е освободен от данъци. Предложението е на държавната агенция за социално осигуряване (Kela) и то предполага този основен доход да замени всякакви други помощи. Тези 800 евро ще бъдат изплащани на всеки пълнолетен гражданин, независимо дали има други доходи, или не.

Темата за въвеждането на безусловен базов доход е широко дискутирана и в България. Според повечето критици, сред които и икономистът Стоян Панчев, подобен вид подпомагане изкривява стимулите за работа – големи групи от населението ще бъдат насърчавани да не работят, а да чакат управляващите да се грижат за тях.  Трябва да се отчете и цената на това преразпределние.  Въвеждането на ББД, или на минимална работна заплата от например 800 лв., ще доведе до затварянето на всички малки хотели и магазини, което означава огромна безработица. Бизнесът освен това ще си изнесе производството – в ЕС или извън него, смята Божидар Данев от БСК.