Едва ли Дитер Цетче можеше да избере по-добър момент, за да придаде на думите си по-силен акцент. С ръка на новия кабриолет С-класа, а другата – небрежно отпусната в джоба на панталона му, през миналия септември по време на Международното автомобилно изложение във Франкфурт шефът на Daimler отговаряше търпеливо на всички въпроси на журналистите – за комфорта на колите от марката, за планираните продажби или за щадящата околната среда технология. Докато някой не засегна и темата за бежанците.
Други топ мениджъри биха отговорили плахо и с общи приказки в тази ситуация. Цетче обаче обяви съвсем конкретно - „хора, който са се осмелили на опасното пътешествие към Европа и при това са оставили всичко зад себе си, не идват в Германия заради социални придобивки, а за да създадат нещо, и предвид все по-силната липса на специалисти в страната бежанците могат да помогнат да се създаде второ виртшафсвундер“. „Точно такива хора търсим ние в Mercedes и навсякъде в страната ни“, заяви той и потвърди по-рано дадено свое интервю, припомня Spiegel.
От тогава са минали почти пет месеца. Достатъчно време, за да може думите да са последвани от дела. А и наистина са се случили няколко неща. През ноември 40 търсещи убежище са започнали т.нар мостoв стаж. Всеки ден по три часа и половина в производството, след това за три и половина часа – на курс по немски език. Този първи курс ще бъде последван по-късно тази година от други и стотици участници ще се възползват от тази мярка през 2016 г. Поне такива бяха обещанията на фирмата.
Окуражени от своите началници, служителите също поемат „спонсорство“ в подкрепа на интеграцията на новодошлите.
Въпреки това, с оглед на едва 6 500 обучаващи се в Daimler и особено предвид факта, че повече от 1 милион бежанци дойдоха в страната през 2015 г., тази инициатива е по-скоро символичен жест. Официалните препятствия в хода на регистрацията и обработката на разрешенията за пребиваване и работа ще отнемат много време и ще костват сериозни усилия, оправдава говорител на компанията мудното начало. В повечето случаи бежанците ще трябва да почакат няколко месеца, за да получат необходимите документи.
За същите трудности съобщава и германската железопътна компания Deutsche Bahn, която стартира програма за бежанците през миналата година, за да може да обучава професионално хората с опит и да ги превръща в квалифицирани служители. Координацията с властите и федералната служба по заетостта отнемат няколко месеца, пояснява концернът. На няколко пъти проектът е бил заплашен от провал заради бюрократични детайли и спънки.
За разлика от Deutsche Bahn, която обучава участващите в курса директно за своите собствени нужди, в Daimler не смятат, че на мостовите стажанти след курса им е гарантирано твърдо работно място. Програмата там е предназначена по-скоро като средство за подпомагане на малките фирми в областта на Щутгарт, които не могат да си позволят скъпото обучение, съобщи говорителят на компанията Оливер Вихофски.
След стажа успешните участници ще бъдат пренасочени към фирми за професионално обучение или агенции за временна заетост. „За щатни бройки сме създали строен процес за кандидатстване при получаване на равни възможности за всички кандидати", казва Вихофски.
И Siemens също е предпазлив по отношение на назначенията. От началото на годината технологичният концерн предлага на няколко свои поделения общо 100 места за двумесечни стажове. Условията за участие са само елементарни езикови умения и официална регистрация. Целта е бежанците да бъдат изтеглени възможно най-бързо от мигрантските центрове и да им се предостави добре платена работа, казва говорителят на Siemens. Това според компанията е първата стъпка към интеграцията.
Така се оказва, че постоянно назначение в някоя от най-големите корпорации е много малко вероятно за повечето новодошли, поне в обозримо бъдеще. При това немалка част от тях, поне от гледна точка на тяхната квалификация, изглеждат напълно способни да отговорят на изискванията.
Според проучване от Федералната служба за миграцията и бежанците около десет процента от пристигналите в Германия имигранти са смятани за висококвалифицирани, защото са посещавали училище най-малко в продължение на дванадесет години и са учили няколко семестъра в университет.