Намесата на Европейската комисия (ЕК) в спасителните програми на Ирландия, Португалия и други страни, пострадали от финансовата криза, е определена като „като цяло слаба“ от вътрешните одитори на институцията, съобщава Financial T.
Спасителните програми за Гърция и Кипър не са включени в това проучване, тъй като са предмет на отделна проверка, която предстои да се осъществи.
Проверката разкрива и сериозни несъответствия в начина, по който са третирани отделните държави, допълва изданието.
В едно от най-задълбочените проучвания за това как Еврокомисията е отговорила на предизвикателствата на кризата Европейската сметна палата повдига серия от въпроси за процедурите на институцията. Според одиторите ЕК е била неподготвена за затрудненията, с които се е сблъскала при изпълнението на спасителните програми, по които бяха изхарчени стотици милиарди евро.
Все пак в доклада се признава, че европейските власти е трябвало да действат бързо под заплахата от колапс на еврозоната. Одиторите подчертават обаче, че е важно „да се поучим от грешките, които сме направили“.
В доклада са направени смущаващи разкрития за вътрешните практики на ЕК, като например използването на софтуер за електронни таблици за икономическо прогнозиране с ограничен контрол на качеството. Открити са и пропуски в документи на Комисията, а някои ключови документи изобщо са липсвали.
Докладът на Европейската сметна палата е поредният епизод от драмата с дълговата криза, с която ЕС трябваше да се справи, пише изданието. В допълнение към дълбоките икономически проблеми кризата трасформира блока и политически, като допринесе за възхода на антиевропейските популистки партии – СИРИЗА в Гърция, Движение „Пет звезди“ в Италия, Подемос в Испания, Националният фронт във Франция, Алтернатива за Германия (Aldes), Pegida, отново в Германия, и други.
Докладът на практика посочва, че техническият мениджмънт на много от програмите за корекция, стартирали от Унгария през 2008 г. и продължили с Латвия, Румъния, Ирландия и други страни, е нулев.
ЕК има ключова роля в спасителните програми заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) – т.нар. „тройка“, която наблюдава изпълнението на програмите за фискални корекции.
В доклада се подчертава още, че ЕК е третирала по различен начин отделните страни, като причините за това са трудни за обосноваване. По-късните програми например са били отпускани при повече условия в сравнение с по-ранните. Така ако Унгария е трябвало да изпълни 60 условия, за Португалия те са били над 400.
Открити са и необосновани различия при калкулациите на целите за бюджетните дефицити на спасяваните държави.
Докладът разкрива и как Ирландия е била принудена под натиска на ЕЦБ да наложи на облигационерите на банките в страната да поемат загубите – ключов момент от спасителната програма за Дъблин.
В бележки към доклада ЕК посочва, че приема някои от заключенията и препоръките, но други от тях оспорва. Комисията посочва, че европейската сметна палата не е отчела, че ЕК не дейсва самостоятелно и във вакуум, а като част от сложна институционална рамка, а ролята на МВФ и ЕЦБ е подценена от одиторите.