Равнодушното приемане на пристигналите 1,1 млн. бежанци в Германия през 2015 г. бързо изстива. На 19 януари 44 членове от управляващата коалиция в парламента изпратиха писмо до шефа си, Ангела Меркел, която е и основен защитник на бежанците, коментира Economist. “Страната ни е на път да бъде залята“, оплакаха се те. А в същото време още мигранти поемат в същата посока: има 8 млн. разселени души в Сирия и още 4 милиона в съседните страни.
Хуманността гласи, че богатият свят трябва да допусне бежанците, независимо от икономическите последици. Но икономиката на наплива все пак има значение, най-малкото защото се отразява и на възприятията за новопристигналите. Един от страховете е, че мигрантите ще се конкурират за работните места и ще свалят надолу заплащането. Другият е, че ще се възползват от публичните финанси.
Когато стане въпрос за възнагражденията, германците не бива да се тревожат. Доказателствата сочат, че имиграцията има малко влияние върху заетостта или заплатите. Неквалифицираните работници и съществуващите мигранти са най-уязвими, тъй като най-лесно могат да бъдат заместени от новодошлите. Но ефектите все пак са малки. Скорошно проучване на Стивън Никел от Университета в Оксфорд и Джумана Салахийн от централната банка на Англия, например, открива, че ръст от 10 процентни пункта на дела на мигрантите, работещи черна работа като чистене, свалят заплащането за подобни позиции само с 2%.
Това понижаване на заплащането може да има и положителни странични ефекти. Мете Фог и Джовани Пери проучват бежанците, пристигащи в Дания между 1991 и 2008 г., и откриват, че те наистина са изместили слабо образованите местни от нископлатените работни места. Но вместо да се цупят в ъгъла, местните са се насочили към позиции, които изискват по-малко ръчен труд, понякога с по-високо заплащане.
Доказателствата за вероятното фискално влияние на бежанците са по-малко ясни, тъй като сумирането на плащаните данъци и получаваните помощи от всеки индивид или група е трудно. Тези, които все пак са се опитали да направят това, откриват малки разлики между имигрантите и местните. ОИСР, клуб на предимно богати държави, оценява последиците от имигрантите върху финансите на страните членки за периода 2007-2009 г. Проучването открива, че нетният им фискален принос е средно около 0,35% от БВП с относително малки разлики в отделните страни.
Но опитът с предишни имигранти може да не бъде много полезен, когато се оценява влиянието на новия прилив. Имигрантите преди са били фискално бреме в Германия отчасти заради факта, че голяма част са пенсионери, които по-скоро отнемат от публичните финанси. За разликата от тях новопристигналите са млади с дълъг работен живот пред тях.
Има разлики и между бежанците и другите законни мигранти. Нов доклад на Международния валутен фонд (МВФ) използва съществуващите имигранти в Европа от Афганистан, Еритрея, Иран, Ирак, Сомалия, Сирия и бивша Югославия като аналози за последната вълна бежанци, тъй като повечето от тях идват от тези страни. Спрямо другите имигранти възможността лицата от тези страни, които са били в Европа от по-малко от шест години, да се възползват от помощите като основен източник на приходи е с 17 процентни пункта по-висока, а да бъдат наети на работа – с 15 процентни пункта по-ниска, дори след като се огрании влиянието на годините, образованието и пола. Когато мигрантите поживеят по-дълго в Европа, тази разлика наистина се свива, но понякога съществува за бежанци, които са там и от над 20 години.
Тези бариери предполагат, че ще мине известно време преди бежанците да започнат да плащат по-големи данъци от държавната подкрепа, която получават. Проучване сред австралийските бежанци открива, че те са плащали по-малко данъци от получаваните помощи през първите 15-20 години жителство. Ситуацията с най-новите пристигнали в Европа, разбира се, може да е много различна. Информацията за тяхното образование е бедна, но има някои доказателства, че са относително квалифицирани. И все пак, предвид факта, че повечето европейски страни преразпределят приходи от богати към бедни, докато те са по-бедни от средностатистическите местни, вероятно ще получават нетни трансфери.
Напливът обаче няма да отнеме всички държавни средства. В краткосрочен план оценките на МВФ са, че бежанците ще добавят около 0,19% БВП към публичните разходи в Европейския съюз (0,35% в Германия) през 2016 г. Това ще увеличи държавния дълг, а предвид по-високата безработица сред бежанците, общата такава ще се повиши. Но вглеждането само във фискалното влияние е твърде ограничен фокус. С времето, когато новодошлите се интегрират към работната сила, се очаква те да повишат годишното производство с 0,1% в ЕС като цяло и с 0,3% в Германия. Те трябва да помогнат (малко) и да се обърне възходящата посока на разходите за държавните пенсии като дял от БВП предвид относителната младост на бежанците.
Разбира се, тези цифри са изключително несигурни и зависят от това колко още бежанци ще пристигнат, колко бързо ще се обработят молбите им за убежище и колко бързо ще си намерят работа. Правителствата могат да подобрят последиците, ускорявайки всички тези стъпки.