Само преди няколко месеца една снимка обиколи Европа и предизвика поредица от бурни реакции и коментари - на 3-годишния Айлян, който загина при опита на семейството му да доплува до гръцкия бряг в търсене на ново бъдеще.
Само преди броени дни 17 деца загубиха живота си в студените води на Егейско море след поредната трагедия с потънали претъпкани лодки, превозващи нелегално бежанци от Турция към гръцките острови. Тогава се удавиха общо 45 души, посочва в свой анализ гръцкото издание Greek Reporter.
Новината обаче сякаш също "потъна" покрай фермерските протести в Гърция срещу пенсионната реформа, Световния икономически форум в Давос и поредните разменени остри реплики между премиера Алексис Ципрас и германския финансов министър Волфганг Шойбле, както и разговорите за бъдещето на Шенген.
Изводът който се налага е, че и Европа, и Гърция вече претръпнаха на трагедиите с бежанците. Новините за бежанците и техните проблеми стават просто част от ежедневния новинарски поток, а и постовете в социалните мрежи, свързани с тях, намаляват значително.
"Изглежда сякаш сълзите ни за тях пресъхнаха, а човечността изчезва", казва се в анализа на гръцкото издание. Засега само жителите на засегнатите острови, бреговата охрана и доброволците, които помагат за спасяването на бежанците, все още са съхранили своята съпричастност към бежанците.
В коментара се посочва още, че основният фокус на европейските лидери в момента е насочен към квотите и снемането на отпечатъците на бежанците. Гърция си навлече критики заради липсата на контрол по границите си. В същото време пък Турция не прави нищо за ограничаване на потока, въпреки обещаните 3 млрд. евро.
"Някои обвиняват Европа за смъртта на бежанците, но европейските лидери, при цялата си безчувственост по казуса, не са трафиканти, които набутват 50 души в паянтова лодка, която събира 20. Не са турските власти, които позволяват това да се случи. Не са кръвожадни джихадисти, които накараха тези хора да напуснат домовете си", допълва още Greek Reporter.
Посочването на вината няма да сложи край на трагедиите, а и със сигурност няма да ни направи по-човечни, заключава изданието