Мултинационалните компании се изправят пред сериозни ограничения по отношение на способността им да укриват данъци по дейността си в Европа, тъй като регулаторите са си поставили за цел да затворят вратичките, разкрити чрез скандала LuxLeaks, коментира Financial Times (FT).
Следващата седмица ръководителят на данъчната политика на ЕС Пиер Московиси ще представи планове за ограничаване на практики като използване на лихвени плащания по дългове за намаляване на данъчните сметки или прехвърляне на печалба към по-малки дъщерни дружества в страни с ниски данъчни ставки. Това сочи копие на предложенията, получено от Financial Times.
“Схемите, обект на тази директива, включват ситуации, при които данъкоплатците действат срещу реалната цел на закона, възползвайки се от различията между националните системи“, казва документът. Подобни техники означават, че „данъкоплатците може да спечелят от ниски данъчни ставки, двойни облекчения или гаранции, че печалбата им остава необложена".
Мерките надграждат международните предложения, разработени от ОИСР, и са една от най-всеобхватните стъпки от страна на ЕС за ограничаване на укриването на данъци.
Разкритията около скандала LuxLeaks се появиха малко след като Жан-Клод Юнкер стана председател на Европейската комисия през ноември 2014 г. и продължиха през първите дни на мандата му. Документите показаха как в продължение на две десетилетия, докато Юнкер беше министър-председател на Люксембург, до 340 мултинационални компании, от Ikea до Pepsi, са канализирали печалбата си през малката страна, за да намалят дължимите данъци, понякога само до 1%.
Скандалът отекна със сериозна сила в момент на нарастващ популистки гняв в Европа и усещане сред много граждани, че страданията от строгите икономии не са споделени равномерно.
Комисията се опитва да ограничи последиците от аферата, като предложи регулаторни промени и стартира разследвания срещу данъчни сделки, които правителствата са сключили с мултинационални компании като Apple, Starbucks и Fiat.
Предложенията на Московиси, които ще се нуждаят от единодушната подкрепа на 28-те национални правителства на ЕС, за да се превърнат в закон, включват усилия за ограничаване на степента, до която мултинационалните компании могат да намалят данъчните си задължения, финансирайки някои части на бизнеса си с дълг, дължим на дъщерни дружества в страни с ниски данъци.
Плановете ще ограничат размера на лихвата, за чието данъчно приспадане дадена компания може да претендира, установявайки горна граница, измервана като процент от оперативната печалба. Комисията планира това съотношение да бъде 30%, което съвпада с горната граница, предвиждана от ОИСР, с опция отделните страни да могат да я повишават, ако решат.
Банките и застрахователите няма да попадат в обхвата на тези правила, защото ЕС разработва по-добре обмислени изисквания за сектора, сочат документите.
Компаниите този месец вече предупредиха британското министерство на финансите, че плановете за ограничаване на щедрото данъчно третиране на разходите за лихви са ненужни и потенциално вредни.
Институтът на дипломираните счетоводители в Англия и Уелс заяви, че бизнесът изпитва „сериозни опасения“ и предупреждава, че промените в „сегашния, относително благоприятен режим на приспадане на лихвите“ може да има негативен ефект върху Обединеното кралство като желано място за развитие на бизнес.
Свен Гийголд, германски депутат в Европейския парламент, който води кампания по проблемите с укриване на корпоративни данъци, заяви, че плановете хвърлят ръкавицата към националните правителства.
„Страните членки сега са изправени пред тест дали наистина се отнасят сериозно към борбата с укриването на данъци и ще приемат тази нова директива в рамките на тази година“, каза Гийголд за FT. “Европейските граждани вече не разбират защо лидерите им не въвеждат ключови реформи“.
10:38 | 06.09.22 г.