Точно както движението Pegida в Германия, чиято цел е борба с това, което смята за „ислямизация на Запада“, разкрива разделението на германското общество, въпреки че по-голямата част от гражданите на страната основателно се противят на това да са наричани „расисти“, така и събитията от навечерието на Нова година в Кьолн говорят за психическото състояние на младите мъже от арабски и северноафрикански региони, без да може обаче да се правят общи заключения за всички арабски мъже от Северна Африка или мюсюлмани, пише в свой анализ за Die Zeit психотерапевтът Денис Башпинар.
Да предположим, че посегателствата в Кьолн са симптом. Тогава трябва да се запитаме за конфликта, който е посочен от симптома. Това ни довежда до темата за сексуалността и за репресивната култура, която ограбва мъже и жени от правото на сексуално самоопределение. Сексуалното насилие срещу жени, независимо от културата и начина им на живот, е винаги инструмент на демонстрация на власт. Но си струва да се анализира как се развива сексуалността в културата на предполагаемите извършители.
Докато сексът в западния свят вече не се счита за табу като цяло и дори служи за продажба и маркетинг на коли, бира и списания, в арабския свят той е свързан с различни забрани и точно поради тази причина е една вездесъща тема. Табуизирането обикновено е съпроводено от висока възбуда. Това означава, че ежедневният живот в тези страни носи огромен сексуален заряд. Най-малките жестове, срещи, погледи, парчета гола кожа, косата на дадена жена - всичко може да се тълкува по сексуален начин.
Само така става донякъде разбираемо защо ръкостискане между мъж и жена може да бъде и табу. За повечето хора едно ръкостискане си е само едно ръкостискане. Но за този, който постоянно е зает с това да отблъсква сексуалните импулси, едно ръкостискане може да бъде опасно изкушение. Съответно в арабските страни съществуват осъзнати и неосъзнати кодекси на поведение, които уреждат отношенията между жените и мъжете.
Така например да погледнеш непознат от противоположния пол право в лицето или му се усмихнеш, не е общоприет жест. Един мъж и една жена не може да останат сами в една стая, ако са непознати. Тези правила се прилагат не само за жените. За да се подчертае добродетелността на един мъж например в Турция, не е прието да поглежда непозната жена в лицето. Повече дрехи или шал сигнализират дистанциране и сексуална недостъпност.
Но какво се случва с толкова неинтегрирана сексуалност? Ако мъжете и жените не могат да се справят безпристрастно, а техните сексуални нужди не могат да бъдат задоволени? Сексуалността е мощна психическа енергия и не може да бъде държана лесно на разстояние от религиозни или социални правила. Тя иска да се изразява или в противен случай трябва да бъде блокирана. Забрадката служи честно на младите жени за прогонване на сексуалните ѝ желания чрез символичен акт. Друг начин да се справят с сексуалността в тези страни, е разделянето на добро и зло.
Докато в рамките на семейството има твърде много правила, които регулират отношенията между половете и поколенията, в публичното пространство постоянно се стига до многократни нападения и вербален тормоз. Същият млад мъж, който е готов да защити в Сирия, Египет или Турция честта на тормозените си роднини от женски пол с всички възможни средства, обижда на улицата други млади жени. Една жена, която се движи сама в публичното пространство, изглежда в очите на много от тези хора изпаднала от защитата на семейството си и по този начин изгубила своята претенция да ѝ бъде позволено да минава необезпокоявана.
Разбира се, дори в страни с репресивен сексуален морал хората преди и извън брака си имат сексуални контакти. Въпреки това жените, с които сексът е възможен, са обект на копнеж, а в същото време са агресивно обиждани. Става дума за морално „лоши" жени. „Добрите" жени са недостъпните, които позволяват секс само след брака. Това разделение позволява да се обясни по-горното противоречие, а именно, че тормозените жени в същото време са сестри или дъщери на друг мъж, който следва същата концепция на честта. А която жена се движи сама навън и без забрадка на публични места, също спада към „лошите" жени.
Чрез механизма на проекция за самостоятелно живеещите жени в арабските страни и, разбира се, жените на Запад, се приема, че са похотливи и искат да съблазняват мъжете. Собствените сексуални желания са подчинени на обратното, в този случай на свободно движещите се и облечени в рокли жени. Последицата от това е, че по този начин етикетираните като морално покварени жени губят правото си на защита и неприкосновеност и може да бъдат обект на сексуално насилие. По този начин от психологическа гледна точка има легитимация на насилието, което прави възможни такива атаки като в случилото се в Кьолн.
Повечето бежанци или имигранти от арабските страни не тормозят жените. Ето защо този механизъм въобще не може да служи като извинение за извършителите. Но тези механизми не са и нови, както и не се ограничават само до арабския или мюсюлманския свят. Но с притока на стотици хиляди млади хора от арабския свят, Северна Африка и страните от Близкия изток, сега се обновява един проблем, който въпреки стабилния на Запад социален ред никога не бил наистина решен или преодолян. Сексуалното насилие срещу жените не е въпрос на раса или религия. Нагласите и поведението не са етнически или религиозно дефинирани, те са предмет на времеви промени и социална и обществена промяна.
Така че за жените има надежда сексуалното насилие да бъде намалено до този мащаб, при който може да се санкционира и отлъчва от обществото.
05:30 | 13.09.22 г.