Докато Европа със закъснение възстановява най-слабите си банки, инвеститорите, които са кредитирали финансовите институции, купувайки облигациите им, са изправени пред съвършено нов свят. Техните пари може реално да бъдат конфискувани, за да запълнят балансови дупки, коментира BloombergView. Последните събития в Португалия предполагат, че властите трябва да внимават, когато се отнасят към облигационерите като към спестовни касички, или рискуват да разрушат ключов източник на бъдещи средства за финансовата индустрия.
Какво обаче се случи с цените на пет облигации на португалска банка през последните няколко дни? На 29 декември дългът на португалската банка се търгуваше на около 94% от номиналната стойност. За по-малко от 24 часа обаче облигационерите изгубиха 80% от парите си. Защо?
Миналата година Португалия раздели Banco Espririto Santo, преди най-големия кредитор на страната, на „добра“ банка и „лоша“ банка. Всеки, който е притежавал някой от онези пет типа облигации във вторник, е имал дълг на Novo Banco, или добрата банка. В сряда обаче излиза новината, че тези облигации са презаписани към BES, лошата банка. Португалската централна банка избра пет от 52-те първостепенни облигации на стойност около 1,95 млрд. евро и ги презаписа, като по този начин запълни дупката от 1,4 млрд. евро в счетоводния баланс на „добрата“ банка, която беше открита през ноември при стрес тестовете на Европейската централна банка (ЕЦБ).
По времето на тези тестове стойността на облигациите на Novo Banco се повиши, тъй като капиталовият излишък бе по-малък от прогнозите на някои инвеститори, като се очакваше добрата банка да успее да коригира дефицита, продавайки активи. Вместо това размяната на 30 декември означава, че определени облигационери ще платят сметката.
Именно в това се състои проблемът. В документацията на първостепенните облигации обикновено се посочва, че целият такъв дълг е тип „pari passu”, т.е. всички ценни книжа се оценяват еднакво и нито един вид не получава преференциално отношение. Но отнемайки тези пет облигации от счетоводния баланс на здравата банка, Португалия унищожава принципа на равенство между дълговите ценни книжа.
В същността си няма нищо лошо в „спасяването“ от страна на облигационери, които са заели пари на фалираща институция. Със сигурност се предпочита пред старото решение, при което се използват пари на данъкоплатците, за да се вдигнат на крака фалирали банки. Това е включено и в новата Директива на ЕС за възстановяване и преструктуриране на банкови институции, която влезе в сила на 1 януари. Но принципът за равенство за привидно идентични ценни книжа е ключова характеристика на пазара на облигации. Ако инвеститорите се опасяват, че зависят от милостта на капризните регулаторни решения при преструктуриране, те ще помислят по-сериозно преди да кредитират банките.
Изглежда вероятно португалският избор на облигации да не е напълно произволен. Според документацията на избраните облигации те се управляват от португалския закон, а не британския или американския. Може би е по-лесно да се бориш с всички произтичащи съдебни дела в Лисабон, а не в Лондон, а вече има сведения, че инвеститорите заплашват да предприемат правни действия.
Нещо повече, Португалия не е единствената страна, която реформира банковата си индустрия. Спестовните банки на Германия ще трябва да увеличат капитала си през следващите месеци по силата на новите правила в ЕС. Четирикратното увеличение на лошите заеми, държани от италианските банки от 2008 г. насам пък означава, че централната банка там трябва да предприеме известно почистване. Консолидация – под формата на принудително смесване на по-силни и по-слаби банки, е вероятно и за двете страни. Инвеститорите, които притежават дълг, емитиран от германски или италиански банки, без съмнение ще обмислят добре това, което се случи в Португалия.
11:34 | 10.09.22 г.